Покрай шумотевицата тези дни в руските медии дали "Ну погоди" е неморален и трябва да бъде излъчван само в късните часове, реших, че е време да си припомним това онова за Вълка и Заека.

Приятно четене!

Вече е ставало дума тук за "Мимето" на Асен Босев - zori djunkova е публикувала изданието от 1974 г. Днес обаче ви представям първото издание, което е отпреди повече от 50 години - от далечната вече 1961 г. Илюстрациите за нея са правени от известния по това време илюстратор и карикатурист Йордан Георгиев - Шмайзер. Макар и в огромен за времето си тираж - тя е голяма рядкост днес и ми отне доста време, докато я открия отново. Но накрая - ето я пред вас.

Приятно четене!

Днешната книжка е истинска рядкост. Повестта "Момичето от града" е издадена през 1948 г. само в 6000-ен тираж и по мои сведения повече не е преиздавана у нас. Авторката Любов Воронкова също е сравнително непозната - тук в по-късни години са издавани нейни исторически романи като "Синът на Зевс". Навремето я открих случайно, ровейки в сандъка със стари книги. За жалост преди мен я бяха "прочели" мишките и тя беше в доста окаяно състояние, та се наложи да я рисувам корицата и лепя букви по страниците - доколко е успешно, вие ще прецените.

Самата книжка е много любопитна - повестта е писана още по време на войната, когато изходът от нея не е още много ясен (първото й руско издание е от 1943 г.). В нея няма нито идеологията, нито патетиката, коиот са характерни за почти всички съветски произведения след войната. Тук войната е на заден план, а събитията се случват в тила, където едно сираче е оставено в селско семейство. Историята е разказана семпло и непретенциозно, но хващаща за гърлото. Макар да е писана за детска книга, мисля че и възрастните биха я прочели с интерес.

И за финал - ако някой я има и може да ми прати снимка на читава корица, за да обновя файловете, ще му бъда много благодарен!

Днес се навършват 105 години от рождението на поета Младен Исаев. За него вече писах, когато представих едно от най известните му стихотворения - "Родина" (познато като "Високи сини планини"), което напоследък някои рекламисти се опитват не много успешно да га съживят като джингъл. Тази книжка е от популярната поредица за животни на издателството на К. Н. Цакова, които са излизали от средата на 30-те до средата на 40-те години (след ноционализацията на издателството те изчезват като жанр). Тук вече имаме една книжка в този албумен вариант, макар и не за животни - "Хайде да играем". "Моите другари" е писана и издадена също в края на 30-те или началото на 40-те години. Това е второто й издание. Стиховете са от Младен Исаев, а илюстрациите вероятно са част от някоя подобна американска книжка, като към нея са добавени и български снимки.

Приятно четене!

Отдавна се канех да пусна тази книжка, ама пуста организация - ха днес, ха утре. Нейсе, дойде й редът. "Светът в приказки" беше една от любимите ми книжки навремето - къси истории, лек и ироничен стил на стиховете, чудесни илюстрации от художника Никола Мирчев. Тъй като книжката е сравнително обемна - публикувам само част от нея. Ако ви заинтригува - можете да я изтеглите като pdf.

Приятно четене!

И така, след като в първата част си говорихме за пистолетите, днес е време за втората част, посветена на автоматите и пушките.

Както пистолетите, така и по-големите оръжия по машите земи бяха от страните на соц лагера – като основен дял имаха съветските производители. Моделите бяха само и единствено копия на съветски оръжия от войната или по-съвременни. Като материал се използваше дърво и ламарина – най-вече за картечните пистолети, изцяло метални модели, твърда пластмаса – вероятно полистирол или мека пластмаса – полиетилен.

Едва ли има момче (а и немалко момичета), което поне веднъж в живота си да не е играло с оръжие – на стражари и апаши, на индианци и каубои, на партизани или на каквото и да е, свързано с бойкото „па!, па! убит!". Днешните хлапета водят боеве основно в мрежата с виртуални оръжия и 3D визия, но нашите „офлайн" поколения воюваха в условия „максимално близки до бойните" – по строежите, градинките или направо по поляните. Затова и днешният материал е посветен на оръжията играчки. Разбира се, темата е огромна и аз ще се спра само на тези, които можеха да бъдат купени от магазина. Самоделките и особено цялата наука, свързана с изготвянето на оръжия за стребла с фунийки, ще останат за някой друг път. И понеже не обичам да занимавам четящите с много букви и картинки, ще разделя допълнително материала на 2 части. Днес ще си говорим за пистолетите, а по-късно и за пушките и автоматите.
Оръжията играчки бяха предимно български или съветски. Имаше ефектни модели (особено при автоматите), които бяха унгарски, чешки или полски. Като цяло се възпроизвеждаха оръжията на съветския блок – нямаше как да намерите в продажба М16 или Колт, да не говорим за „фашистките" Валтер или Шмайзер. Доколкото ги е имало – те са били докарани от чужбина като подарък на някое хлапе. Произвеждаха се от метал – щанцована ламарина или лека метална сплав, пластмаса и комбинирани - метал и дърво (най-вече пушки и автомати). Повечето бяха далечни копия на оригинала, някои бяха доста некадърно направени, но понякога се срещаха и добри реплики. За стрелба имаше 2-3 вида капси – на лента (най-евтините и популярни), червени пластмасови на рингове – за револверите и по-големи единични червени капси. А пък имаше и ластични пистолети, изстрелващи... тапи. Някои оръжия издаваха звук чрез механична тресчотка, а пък други имитираха стрелба с примигваща червена лампичка.

И така да започваме!

Тъй като тази тема не е нова - isi е писала преди време за тази книжка, то днес избрах да подходя малко по-различно към нея. Няма да поставям илюстрациите, а който иска - накрая на поста ще открие направо pdf-а със сканираната и обработена книга. Вместо това малко - няколко изненади, на които се натъкнах, докато ровех за повече инфо за художника.

Оказа се, че за Нардини в мрежата няма практически нищо, за разлика от сънародника му Марая, който има и специален сайт, посветен на него (апропо тази година се навършват 100 години от рождението му, но за това по-късно през април). Името му е Сандро Нардини (Sandro Nardini), вероятно е роден в началото на 20. век, работил е активно по издателствата през 40-60-те години. Има доста илюстрации за учебници и детски книги (сред които Оливър Туист, Приказки от 1001 нощ, Андерсенови приказки и др.) По-долу ще видите някои от тях. Самата книга "Снежанка и други приказки" вероятно е издадена на италиански през 1949-1950 г. (през 1950 е първото й англоезично издание). На български е издадена през 1959 г. (това и издание съм сканирал).

Но се оказа че в оригиналната книга има повече илюстрации от нашата - тук съм пуснал една от тях и най-интересното - приказките са с 1 повече. По неясна причина на български петата приказка -" Принцът жаба" не е издавана никога. Можете да видите част от илюстрациите от английското издание от 1950 г.

А за капак самият Нардини, както немалко илюстратори, прави 10-ина години по-късно прерисуване на илюстрациите си. На последната картинка можете да видите разликата от изданието от 50-те и това от 60-те години.

Та след като ПАН успяха най-сетне да издадат пълната книжка "Пипи Дългото чорапче", да се надяваме, че някое издателство ще успее да направи пълно издание и на тачи любима на поколения хлапета книга.

Днес – нещо интересно и за немскоговорящите почитатели на сайта. Тази книжка, вероятно купена от немския културен център, навремето я видях за първи път при мой братовчед. И винаги като му гостувах, ме обземаше черна завист, че аз я нямам. По-късно, когато беше за кратко при мен, беше ми от голяма полза в началното училище. Тогава наесен ни водеха в Борисовата градина (тогава Парка на свободата) да събираме листа, жълъди, кестени и шишарки, които после използвахме за весели приумици в часовете по трудово обучение.
Затова и когато я видях случайно в една онлайн книжарница, не се поколебах и секунда и веднаха я купих...

1. За първи път Чебурашка идва на бял свят като персонаж от книга – „Крокодил Гена и его друзья" („Крокодилът Гена и неговите приятели") на Едуард Успенски от 1966 г. В илюстрациите към книгата Чебурашка повече прилича на мече. Името Чебурашка идва от думата „чебурахнуться" (падам, сгромолясвам се, а в речника на Дал – означава и играчка, направена от дървено кълбо, използана и като поплавък). Според спомените на Успенски, когато веднъж е бил на гости, дъщерята на домакините възкликнала по адрес на шубата, която не можела да остане в изправено положение: „Ой, опять чебурахнулась!"