Предисловие

"— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?
— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!
— Тъй, амчи как! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко — добави бай Танко и си избърса носа с ръкава."

Предисловие

Вече беше прочетена книгата на Рей Бредбъри "Дървото на вси светии", и не само прочетена по няколко пъти, ами и носена навън - нали е малка, тънка и удобна, и често цитирана (сега погледнах, издадена е през март 1981 г., така че това, което ще разкажа, почти със сигурност става през есента на тази година). Впрочем, интересно е, че Текла Алексиева е нарисувала динен фенер на корицата, въпреки че от текста става съвсем ясно, че става въпрос за тикви - както и трябва да бъде на този празник. Сигурно, поради българската традиция да се правят именно динени фенери, а не тиквени.

В двора на висшето учебно заведение, близко до нас, растяха доста дървета. Повечето бяха стари, високи и различни. Близо до централния му вход имаше един висок бор, на който понякога се катерехме, но имаше и по-интересни дървета за тази цел - например един стар, разклонен орех. Като добавим и дърветата из съседните градинки, планът за всекидневното катерене, не че имаше такъв де, беше трудно изпълним. Общо взето иглолистните дървета са по-удобни за катерене - клоните им са като стълба - хем са почти водоравни, хем са удобно пораснали на равни разстояния един от друг (говоря като опитен, едновремешен, дървесен катерач), но пък широколистните са по-сенчести, а и по-интересни, но това през лятото. Така...

За къде сме без старата, хубава анимация. Правена с ум, сърце и душа от чудесни и очевидно образовани художници и режисьори. А не пълна с лъскави компютърни 3D изчадия с гадни цветове и с малоумен поглед, изскочили от пъкъла на 3D библиотеките. В Чехословакия разбираха от анимация. През 60-те, 70-те и 80-те години са създадени стотици, а може би и хиляди анимационни филми, които сега ни връщат в онова време.

Както знаем, в Чехословакия се правеха едни от най-хубавите детски филми. Нямам предвид само филмите-приказки (фентъзи), от типа на "Арабела", а по-скоро игралните, реалистични филми - нещо каго нашите "С деца на море", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча" и други подобни.

Летните кина... Едно от най-хубавите неща през ония дълги лета, без да го знаем, разбрахме го по-късно, чак когато ги загубихме. Тиха вечер, сумрак, излизате - ти и вашите или пък сам - това по-късно, вече като по-голям, тръгвате към центъра или малко встрани от него, вървите (от ресторанта на ъгъла мирише на кебапчета, някакви хора седят отвън на масите, пред тях има халби с бира, гонят се деца) - мъжете с бели ризи, жените с леки рокли на цветя, децата по къси панталони и сандали ("Вземи си жилетката, ще захладнее по-късно!" - майка ти). Някои от летните кина бяха филиали на зимните, имената им бяха същите с едно "лятно" в името, пристигате, голям шарен афиш на входа - четеш пак името на филма - трябва да си сигурен, че е той, нареждате се на опашката на касата, плащате стотинки, влизате... А вътре...

Къщите. Къщите бяха подредени в карета, улиците им бяха граници, хората от твоето каре бяха по-близки, а тия от по-далечните пак бяха съседи, но някак си по-различни. Повечето живееха в къщи, малко съученици обитаваха апартаменти в блокове, някои от тях идваха от някакви квартали познати само по име, квартали, в които човек обикновено попадаше рядко, за да отиде на гости на такъв съученик, например. Къщите имаха дворове, дворовете бяха пълни с дървета и цветя и когато човек минаваше по улицата, можеше и да не види, че всъщност на двора има маса и хората седят на нея и вечерят или просто тихо си приказват. Оградата и дърветата скриваха какво става вътре. Къщите бяха стари - строени някъде през 20-те и 30-те години, с овехтели орнаменти, с паднала тук-таме мазилка, с поизкривени черчевета, покрити с напукана боя...