Това време - есен, София, ваканцията свърши и пак на даскало.
- Ходи до пазара за чушки!
- Ееее, беее, нали вчера се прибрахме от вилата, не взехме ли оттам...
С отегчение, почти равно на онова, с което изхвърлях боклука, приключвам поредното сортиране на знам ли коя още по-поредна колекция, нахлузвам Ромиката и впрягам. Докато блея по "Сливница" - не я прекръстиха - гледам разни съученици брулят кестени - 5 сТинки килото ги изкупували. 5 кила = 1 фунийка сладолед, после може да сляза. Минавам покрай ТОХ-а, други ритат мач, що така му викахме - да риташ мач. Навалицата на спирката на Лъвов мост - тези кому се сърдят. Непоносимите сергии на пазара Кирков - какво пък толкова му харесват на пазара, та всеки път - ходи до пазара. Онзи странен есенен аромат на изгнил зарзават лъха овсякъде. Ооо - доволно потривам ръце - МАГАЗИНЧЕТО ЗА РИБКИ И ПАПАГАЛИ - в началото, откъм Сливница, вляво - знам, че го помниш. Убивам няколко минути докато гледам папагалчетата, рибка си имам и у дома. Търся чушки - защо червени чушки, аз червените, ммм, такова, не ги обичам. Какво разбирам аз от чушки - купувам. Криволича ту по единия ръкав, ту по другия - дюкянчета със всякакви джунджурии, които ми ловят погледа. Цветове - много, шарено, пъстро, плодове, зеленчуци, много. В пролуката между 2 кооперации някакви люпят орехи (не им ли е рано - нашият е още млечен). Платове, прежди, ха - тука ли предавахме вълната да я предат и тъчат. Глинените съдове - Дядо им вика ЦРЕПОВЕ - той разбира от глина и може да свири на окарина - калената, дето прилича на пистолет. Емайлирани канчета, тенджери, пак глина - някакъв чичко се пазари за цената на бонджулата (знаеш кво е бонджула - онова кюпче, делва, в което се правеше туршия, а сега ползваш за амбианс на вилата), почуква съсредоточено, гледжосана ли е. Оттатък - ядки, карантия - бррр, зеленчуци и плодове в някаква хаотична цикличност, рибарницата. Горния край на пазара, - винаги ми се е струвал по-широк и по-светъл тук, отдясно насядали занаятчии дърводелци - мерденета, точилки, чукчета за месо, хаванчета, дъски за рязане, вретена (момичета, предете ли). Блея, чета надписи на дюкяните зад сергиите, пак мирише, онзи аромат се примесва с този на изгоряла шума от градинката... И в този момент ме сепва
Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт
...Стъписвам се - този чичко не беше ли тука...ммм...още бях в предучилищната, че и преди това. Леко поклащайки се, с един сив шлифер, едната ръка, сгъната в лакътя, държи малката кутийка с камъчетата, механично се поклаща в някакъв неизмерим ритъм -
чшжт-чшжт, чшжт-чшжт, Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии,
другата ръка държи снопче от ония ОПАСНИте бързовари, с открития кабел, снопове - лук, чесън, царевици, бързовари - някакви странни съюзници на това вълшебно място.
Чшжт-чшжт, чшжт-чшжт, Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии
- след някакво количество години - седят край него почти същите хора и стоки, само дето тия - дърводелците - са понамалели, за сметка на ония, върху кашоните - тука има-тука нема, пълниме и поставяме камъчета на запалки. И над тях, като от амвон, с тон непроменен от времето, в същия сакрален ритъм
чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт
и пак снопчетата никумо непотребни и опасни бързовари. Този незрящ човек беше спрял времето - той не беше видял, че съм пораснал, или сигурно не ме позна, но той си беше там, там си беше до
Днес, есен, София, ваканция не е имало, има задачки.
Ставам, малкия блее като мене преди - закъснява, а не си е подредил чантата - ти си я подреждаше,а. Кафе, половин кутия цигари, соцмрежата Нашето Детство, нещо си бях наумил в просъница, айде - за 30 мин. няма да закъснея толкова, оп - постинг, мейла (глупако, имаш и ключ от пощата), работа до рано, разминати срещи, в района на Женския пазар. Фотоапарата е под ръка. Да зема да мина да го видя тоя човек, там ли е - допреди няколко години си беше там. Ходя бавно, блея, - магазин, в който продават един ВЕФ и една Селена - ха - тва за наще хора - влизам и гледам - стари платки, инструменти, един телевизор, може би Юност - работи. Излизам. И намалих - ами ако не е там, приказката рухва, намалявам - мръднете дее, тротоара е тесен - явно преча някому, дето бърза. Извинете. Ами ако не е там - главата ме стяга - минавам 100те метра за 3 цигари време, ако не е там... Хората, глъчката, зарзавата, аромата, цветове, лъскавите вафли, гадните табели, новите аромати от арабите, не погледнах за велосипедите, някой от детството търсеше тенекиени формички - да зема да проверя има ли го и този чичко. Стигам игрека - онова площадче, дето пазара се разделя, там, дето седеше Човекът, оглеждам плахо - опитвам да чуя познатото
чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт
Продават се всевъзможни неща - това, което търся не се продава... Отдясно табела достойна за тук - ремонт на цигулки и пиана, струни за намквоси - не тая музика от тези инструменти търся. Апарата - не, не, не, за кво ли. Хора, навъсени, студени, като че злобни, отнякъде се вика. Не стигам "Сливница" - завивам по "Симеон" - втора употреба, втора употреба, оттам по "Мария Луиза" - все познати маршрути - там беше "Млад Техник", отсам имаше бръснарница - ха, тя си е тука, дали още бръснат, странно, столовете приличат на старите...
чшжт-чшжт.... Кааа-мъ-че-та за за-пал-киии, чшжт-чшжт
Лъвов мост, хората пак някому се сърдят, да зема да хвана рейса - да довърша цикъла до край... Камъчетата чаткат в главата ми, потя се, някой пита колко е часът, часът колко ви е, извинете, знам ли - 24 септември си мисля, само дето годината е друга.
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата