|
Люта и ветровита зима е... Вятърът свири в комина на старата ни къща. Идва време за лягане... ах, как не ми се ляга в тази северна спалня, в която дъхът ми замръзва, и където винаги се покривам през глава. Нищо, че казват, че е полезно да се спи на хладно. Аз исках на мен да ми е топло, не ми се лягаше в ледени чаршафи. Да, но чаршафите рядко бяха ледени. Мама, милата ми мама предвидливо пускаше поне 30 минути преди лягане ето това карирано изобретение:
наречено ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОДЕАЛО.
Това чудо на природата, произведено в нашата соцсестра ГДР
винаги ми е било интересно като дете и ми е изглеждало като уголемена вариация на всеизвестните на всички ни електрически възглавнички.
Аз се пъхах под юргана и приятната топлина от одеалото заливаше телцето ми, искаше ми се цяла нощ да гори и да ми е топличко, но мама казваше, че не е полезно човек да спи върху нещо, по което протича ток цяла нощ
и изключваше предвидливо одеалото.
Е, добре тогава... утре вечер не искам одеалото, искам нещо, с което да ми е все топло и което да гушкам цяла нощ, казвах аз. Даааа, и спасение винаги имаше. Тогава на помощ идваше милата розовооранжева грейка:
Пълна с гореща вода, тя ми носеше топлина чаааааааак до сутринта през мразовитите зимни нощи...
А вас? Какво ви топлеше през зимата? И на Катя Милушева електрическите възглавнички  
Да добавя и аз още две електрически възглавнички:
А ето и електрическатра възглавничка на Лилия, която добавям тук с нейно разрешение :
Брех,че голяма колекция стана..... :em_14:
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата