А онези бодилчета дето момчетата замеряха момичетата по косите и нема изваждане,ама как се викаха имат форма на топка за рьгби ,мале няма махане 😄

Ваняя, май става въпрос за плодовете на РЕПЕЯ.

А-аа, бях го забравила този номер. Благодаря ти, котарако-сибиряко! Скоро ще си попищя с петуния. Дали става и с грамофонче?

Хей,чудесни сте!Припомнихте ми страшни забавления с треви,ще си поиграем с детето и без това не мога да го изкарам от тревата ,все ми бере невероятни букети.Сещам се ,че навремето правехме и едни кошнички от лепка(Така наричахме  тревата подобна на тази от царят отишъл на война,но малко по различна и се лепи на всичко)Ще трябва да потърсим,то при нас и без това нещо закъсняват с косенето......Поне да се позабавляваме!

TRIXYY, аз пик ще кажа че точно така съм я удраял с пръст

Главата на царя де...както си го посочила на снимката

А ние с лепка си правихме брошки - набираш малки цветенца, правиш букетче и със стръкче лепка си го слагаш на блузата. И със незабравка ставаше, защото тя също лепи. :)
А от жълтите цветове на глухарчето си правехме пръстени - откъсваш цвета, разполовяваш стеблото и си го връзваш на пръста, ако си по сръчен, ако не някой друг ти го връзва :)
А аз най много обичах да откъсна листо от здравец или друго и да го лепна някъде с капка смола - ако може на по видно място.

И даже да пробваш колко точно бодилчета могат да се съберат на един нос. 😉

  Не знам за носорозите, ама се сетих за ония пълзящи гадинки, които обитават селските къщи - едни насекоми, с щипалки на Д-то, как ли им е оригиналното наименование (известни са ми като головаждяк или гъзощипица ) да ги посъберем и тях, а - че половината май си заминаха и те, светулки скоро да сте виждали?!

Да ви кажа наистина от години не съм виждала светулки. То в нашта махала никога не е и имало светулки. Обаче , когато бяхме деца имаше много пеперудки и ги ловяхме с кепчета. А сега и пеперудки не виждам. 🙄

Оооо и досега си играем с малкото ми момиченце на "Петел или кокошка" и "Отишъл царя на война", и също се стреляме с живовлека.  Всеки път, щом я взема от училище, по пътя за вкъщи тя тича пред мен и..."Мамо, кажи, петел или кокошка?"🤣  И мама забравя за всякакъв стрес и напрежение..   Ама за още нещо се сетих аз....имаше едно растение - пукалка. Пукаха цветчетата му, които приличаха на малки зелени камбанки с бели венчелистчета накрая. Самото венчелистче беше бяло и когато опадаше, оставаше една малка зелена и жилава камбанка, която като откъснеш и засилиш в дланта си, пукаше почти със силата на пистолет с капси. 
Ъъъъ, светулките не се ли явяват някъде през юни? А майски бръмбари събирал ли е някой? Аз - съвсем наскоро си общувах с тези бубулечета. Помня как някога с татко ходехме да ловим майски бръмбари и после да ги пускаме...😁

Семейство житни, ливадна власатка (Festuca pratensis).

но не с простото "обича ме, не ме обича"

"Щастие, нещастие, път, писмо, любов, целувка"

Аз пък сега се сетих за нещо гадничко, което правехме   ХВащахме търтеи, връзвахме ги с конец и ги разхождахме  из махалата. А те бръмчахааааааааааа

Че вие пък много сложно сте го играли! 😄 Всъщност причината да е "обича ме, не ме обича" е, че все не можех да запомня поредността на късметите след "щастие, нещастие" и затова по-лесничко. Пък и на човек колко му трябва - една любов да го грее стига.

При мен са улуаш, клещогъзец   , а при мъжа ми  - просто щипалка...
И как излизат от чепката грозде...
Ама дайте в отделна статия да наснимамем буболече-лечетата и да си ги припомним като част от игрите, страховете, смешките. 
Въпреки че и това няма да е достатъчно и май всяка пролет все наново и наново ще подхващаме тези теми и никога няма да ни омръзват :))) Ееееех! Обичам пролеттааааа!

Иси-и-и... Гениална идея! Отваряй си пощата - идват три снимки на гадинки. Уха-а-а... Много обичам да ги снимам. Така преодолявам отвращението си от някои твари.

Запушете си ушите, че започвам да свиря със свирка от върбово клонче!!! И ще пукам листа от дърветата между дланите си!!! И ще свиря със стъкче трева между палците на ръцете си!!! После, ще си направя чантичка от листо на топола!!! И гривничка от глухарчета!!! Чакайте ме на поляната!!! ИДВАМ!!!

А "път, писмо, любов, целувка" помните ли? Мисля, че се правеше с акациеви клонки ( по познати като салкъм), на които се късаха листенцата в горната последователност, и според това какво се падне при последното останало листо, сътоветно те чака един от четирите късмета.