Ракета?
Е, малко има и прилика с медуза, но или е ракета, или жар-птица... по-скоро ракета.

И тея слънца, които се подават от едното ъгълче на рисунката И аз така ги рисувах, иначе нямам много опит с рисунките по асфалт, то не че бях кой знае какъв художник, но не ни и организираха такива неща

Това е слънчевият часовник от предишната снимка, нали?

Чудесни рисунки!  Isi, ти внесе детския празник от асфалта направо в сайта! 👏 Децата винаги рисуват цветно. Своите цветни мечти от пъстрия свят. Трудно човек би съчетал цветовете по този начин, по който го правят те, ако мисли и се стреми умишлено. Само  дете  може да рисува, да се смее, да общува толкова непосредствено и естествено, необременено от нищо.
Толкова живот има в тази асфалтова палитра! 
Тези рисунки ми припомниха колко се радвах на цветните тебешири. Преди, по моето време, те бяха рядкост, лукс. С какво обожание рисувах и ги пазех да не свършат бързо.
Сега се сещам, че скоро предстои един празник , който също може да се окачестви като празник на цветовете. Станалият вече ежегоден карнавал в Русе. Деца от всички възрасти се обличат с карнавални костюми и преминават през града. Приказките оживяват, а героите им ще изпълнят улиците и площада в центъра. Ще направя снимки, обещавам!!

Зареждаща положително статия! 🙂 Благодаря! Красиво изрисувани мечти, но наистина ми липсва земното кълбо с хванатите за ръце деца, както и пиленцето в черупката от асамблеята 🙂
А колкото до загадката, това е слънчевият часовник в морската на Варна.

Isi, благодаря ти! 👏
Върна ми спомените! Обожавах да рисувам  с цветни тебешири по асфалта! И до днес това е първата ми асоциация с Деня на детето! В нашето училище всяка година ни организираха такова мероприятие!
Рисунките от снимките са красиви, но наистина не е същото без земното кълбо с белите, черните и жълтите дечица.... А на мен тази тема ми беше любимата!

Иси, благодаря ти за радостта и слънцето от този 1 юни, за труда ти, за идеята! В моето детство рисунките на асфалт в Габрово с повод или без повод бяха рядко явление. Дали заради баирите и малките асфалтирани пространства в града, дали защото това изкуство се разви по-късно, не помня. С удоволствие чета вашите мили спомени за асамблеята, която за мен беше част от детството на малките ми братовчедки, затова пък слънца и цветя в стил "детски наивитет" са пъстрели винаги упражнителните ми тетради, студентски лекции и дори днешните ми тефтери.

Радвам се, че ви харесват рисунките! Аз колко се усмихвах докато снимам!

Е, вече сложих снимка на отговора на моята загадка -  ама сте много добри!
Но и аз като gamina  първо си бях помислила, че това е ракета  сред звездите:))  При всички случаи в детството ни щеше да има и поне една ракета!  После на следващия ден, съвсем случайно, минавайки край слънчавия часовник, изведнъж се сетих за тази рисунка! 
А не съм се съмнявала, че ти, Чудак, ще познаеш :)) Досега винаги си първа в отговорите на подобни загадки :))
Добавих твоята снимка, Чудак, в статията горе - ами чудесна е! Нищо че не се вижда ясно, вижда се, че на съседната рисунка е планетата Земя, така че  - какво повече! Много се чудех възможно ли е някой да има такава снимка и въобще не очаквах! Добавих след нея  и снимка от тазгодишния празник във Враца, защото поне засега нямам такава от Варна. 😄

Участвал съм няколко пъти в конкурси... Даже два пъти печелих награди -веднъж в Полски Тръмбеш и веднъж в Приморско... Обикновено рисувах нещо биткаджийско и историческо... Наш'те мачкат калниците на подлите византийци ...

Благодаря ти ИСИ за чудесната статия. Много е позитивна. И най-хубавото е, че не виждам почти никаква разлика във снимките от 1 юни макар че са изминали  27 години....децата са еднакво щастливи и все така влюбени в цветните тебешири.