Аз така и не се научих да карам колело 

Хехехе, велосипедът... Покрай него се сблъсках с животното, наречено "тунинг" ... 😄

Оооо помня омотаните цветни жички по колелетата на другарчетата :) Верно си беше гъзарско хе хе

Червено БАЛКАНче 😁 беше моето хвъркато другарче навремето. Голяма радост и гордост, имах и заключвалка. Бях си го облепила с ваденки Мики Маус , еххххххх колко пътчета и кътчета из селските околия е видяло това колело. Незабравими времена, когато вятърът не може да изпревари дори мечтите ти, когато слънцето никога не залязва в сърцето ти, когато приятелите не се измерваха с нищо друго, освен с големината на усмивките си... 🙂

А аз имах "Школник", в сравнение с "Балканче"- то беше малко по- олекотен, и за жалост не можах да го тунинговам със седалка и кормило - чопърки, но всичко друго си имаше ... 

Първото ми колОло беше руско - "Пеперудка" май се казваше, беше ми подарък от някое вече пораснало за него съседче. Второто обаче, маааалей - що рев, що сълзи бяха, докато си го измоля. И така, на седмия ми рожден ден, в коридора ме чакаше то... най-красивото виненочервено балканче, от онези с облегалките. Ако съм имала най-верен приятел в детството, то това е било моето колело. Беше малко дефектно де:
- контрата не винаги хващаше
- винтът, който задържаше предната за задната част, се самоотвиваше и често ръцете ми продължаваха напред, а пък д-то оставаше назад, каква ли гледка съм била
-имаше някакъв генерален проблем с някакви лагери, доколкото си спомням

И после: пукнатите гуми -  урок научен и преповтарян до... ами до спукване: взимаш ключа и отвиваш болтовете, които прикрепят гумата; мнооого внимателно вадиш външната гума от каплата, ама така, че да не доскъсаш вътрешната гума; вадиш  вътрешната гума, надуваш я, потапяш я в леген и гледаш откъде ще излязат балончета; след локализация на дупките, гумата се суши, местата се почистват със спирт и изнамираш лепенките (най-често парчета от други вътрешни гуми); залепяш гумата, притискаш лепенките с тежести и след 24 часа, ако си го направил както трябва, пак караш колело ; ако не - "Батеее, моля ти се да ми залепиш гумата, айде бе, батеее, моля ти се

Балканче тип Чопър - ами припомнихте ми за моето с предната по малка и задната по голяма гума. И много яко вървеше. Като бегач. А за тунинг питайте батко си, - имаше 2 фара за къси и дълги светлини, 2 огледала, задния стоп светеше с батерийка(да не се товари динамото). И още и още....🙂
А от снимките ми направи впечатление едно момиче с балканче и по джапанки.
Девойки как карахте по джапанки тогава колелета без да ги изгубвате някъде?

Най-първият ми велосипед беше "Зайка Люкс", едно такова детско с дебели гуми - балонни ли им викахме. Спомен доживотен от него, под формата на белег на брадата ми - поради проблеми със спирачната система, основно предна 😄
Нейде към 8 получих за РД един "Школник", ама що така не ми остана любимото колело той - две паметни падания с него, едното зрелищно дори - аз, с новия си сив шлифер и сините гумени ботуши, излизам да карам колело (малката подробност за 1983 година, че беше доста дъждовно лятото, та не се чудете защо с шлифер и ботуши 😏 ) - такова красиво локвоцамбурване се получи 🙄
После наследих на сестра ми "Вигри"-то - машината, която бих заменил единствено за "Интерконтинентал"-а на Дядо, излезе желязно колело, с което се дърмелках почти до края на пубертета.
И тогава нейде се появи манията по бегачите - помните ли ги "Диамант", китайските, "Турист"-а - крастата начешах в една по-зряла възраст, ама пък тогава се появи и мързелът
Обаче за мен символът на онова време в тази област си остава "УКРАЙНА"-та
По въпросът за тунингите, се сещам, че в КОРЕКОМ се бяха появили транзисторчета, които се монтираха на кормилото на велосипеда (лелеее - помните ли, че се слагаха и волани от леки коли, наместо кормила 😁 ). Имаше и километражи, но най-странни ми бяха едни джаджи, които се монтираха на вилката и измерваха изминатото разстояние 🤪
И за какво колело говорим, без да споменем http://vbox7.com/play:beede293 🙂

А аз искам да попитам - това диафилмче ли е? Умувам по какъв ли случай са го направили...

Лилаво балканче беше моето другарче

Anakin, просто бием контрата и се връщаме за джапанката/чехъла/разкопчания сандал/подпетената платненка/или каквото там
А дали имаме някъде снимка на колелото с дебели гуми, защото и аз имах едно такова някакво, бяха червеникави доколкото си спомням - гумите - колелото само по себе си, както и Балканчето, бяха в прекрасни зелени разцветки (май оттогава и любовта ми към този цвят). На такова колело се научих да карам, като в началото му се завинтваха едни помощни пластмасови колелца (също червеникави), за да не придобие детето и то спомен доживотен като Mchukanov 😏

POLGARA,


не е ли това -  http://20th.su/2010/02/16/velosiped-babochka/?

Много, ама много прилича! Само кормилото не е същото (и помощните колелца не бяха такива), може би е имало повече модели?

Ами моето беше едно към едно с това на снимката, обаче най-вероятно е имало все пак два-три варианта на модела 🙂

Амии, всъщност може и същото да е, но не мога да преценя добре от тази снимка, ей тука намерих едно разпарчетосано, такова беше:http://photos02.allegroimg.pl/photos/400x300/910/84/83/910848309 - има ли разлика?
За колелцата обаче гарантирано не бяха същите, сега като се замисля, може пък "оригиналните" да са заминали бързо и татко да е измислил други

Ооо, да, сега като го натъртваш, на снимката наистина не са оригиналните. Доколкото си спомням, бяха също червени едни такива, като гумите. Моите оригинални колелца, поради това, че колелото беше втора ръка, заминаха много преди да усвоя карането без тях. Та трябваше бързо-бързо или да се уча, или да не карам 😁

Пояснявам,това е диафилмче направено за обучение по безапастност на движението. Сега,обоче всички се движат с коли и то не е много актуално. Аз също нямах колело,дядо имаше едно,но на мен ми беше трудно са го карам през рамката и не му бях фен,особенно след като  ме  гониха едни гъски със едно върло съскане и развахване на  крила....почти екшан. 🤪 🤪 🤪

Сетих се и за катастрофата ми с едно колело! Била съм някъде 4-5 годишна, защото не ходех  на училище. С баба ми пътувахме с влак до Мирково при нейни роднини. Гарата е малко далеч от селото, та се ходеше пеша. И по този път изневиделица "ме блъсна едно колело". Спомням си, че една спица ми се беше забила в крака. Та може и за това да не бях фен на колелетата, много екстремни ми се виждаха! 🙄 🙄 🙄

Anakin, ми не ти усетих бъзика Сигурно още ме държи детската наивност 😏 Ааа, иначе за "катастрофи", ей на тая същата снимка дето съм се ухилила като да не казвам какво, съм прясно с най-разбитото си коляно през живота - от Балканчето. Мисля че ревах повече за счупения ми стоп обаче, отколкото за разкъсаната ми плът 😄