|
- Татко, татко, хайде да пуснем на гостите нещо смешно!
- Какво да им пуснем?
- Бени Хил!
Така де, баща ми иска да се похвали с придобивката и пет годишната му щерка си знае репликите.
Видеото е родом от Сингапур, майка ми го донесе, минавайки половината свят с него. Легендата разказва, че е платила повече мито за него, отколкото е била цената му в Сингапур. С VHS касети не знам откъде сме се сдобивали - от Кореком сигурно или от пътуванията на майка ми. За съжаление не намерих нито една оцеляла вкъщи. Освен това, според легендата още с пристигането на видеото вкъщи, баща ми хванал отвертките с вманиачен поглед и го разфасовал, а майка ми щяла да получи удар (предвид, че го е платила два пъти все пак...).
Явно нещото е имало и телевизионен тунер, защото сменяхме каналите с дистанционното! Чудо на чудесата, телевизорът иначе беше София '83. Не че е имало кой знае какво за сменяне - първа, втора програма и сърбите. Точно от сърбите записвахме Бени Хил, филми с Бъд Спенсър и Терънс Хил и концерти на Рибля Чорба и Магазин. О да, и Кашпировски после. Сума ти касети с Кашпировски, който гледа страшно и мрънка.
Видеото загина някъде около 97-98, преди това що-годе ставаше, но тогава скъса лентата на любимия ми концерт на Жан Мишел Жар. За трети път при това. Ако си спомняте - лепяхме скъсаните ленти на касетите (видео и аудио) с лак. Та след геройски загиналия концерт, повече не сме опитвали да го ползваме.
Имах и една супер любима касета с анимации - Уди Кълвача, Могъщият мишок, Том и Джери... Имах и Малкото лисиче Вук...
В пети клас се събирахме с дечурлигата от квартала след училище и гледахме нинджи и Кървав спорт. От онея, дублираните от един човек.
|