|
Дядо ми беше весел човек, голям табиетлия и умееше да прави хубаво вино. Най обичаше да си наточи винце от бурето в мазето, да си нареди отпред едни богати мезета и да седне на масата. Само че без компания пият само алкохолиците. А баба ми почти не близваше. Така, че за сътрапезник се привличаше някое внуче, на което се сипваше един пръст тънко винце в някоя от най-красивите чаши вкъщи. Това си беше чиста проба препредаване на полезни житейски знания на следващото поколение. На три години аз вече умеех да различавам първо, второ и трето вино - по нашенски "първакът, вторакът и третакът" и отлично знаех кое с какво мезе върви. Но освен за придобиване на подобен род светски познания, тези трапези с дядо ми спомагаха и за духовното ни израстване, защото дядо беше и песнопоец и след втората половница започваше да реди песен след песен - започваше се с "Дуйни ми, дуйни, бел ветрец" и около три часа по-късно се стигаше до веселата част и "Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим, да живеят тарикатите". Обожавах да му пригласям и изобщо, обожавах дядо си.
Цялото това действо през зимата се разгръщаше край бумтящата печка с дърва а през лятото - под лозницата в двора. Чудно си прекарвахме с дядо.
А на три години и половина за пръв път се напих.
Не, "напих" не е точната дума... До безпаметство се натрясках.
Но за това не беше виновен дядо, а лицемерието на възрастните.
Точно срещу нас живееше леля Дана - класическа махленска клюкарка, която зорко следеше какво става из махалата и си умираше да учи всички наред как да живеят. Та, нямаше начин да не ни види под лозницата с дядо ми. Гледала ни така една вечер, втора, трета, а на четвъртия ден ме излови на улицата и с много строг глас ми обясни, че било много грозно възрастните да гледат как децата пият.
Ха сега де!
От цялата й тирада единственото, което запомних, беше именно, че не е грозно децата да пият - грозното е възрастните да ги гледат. И това страшно ме притесни. Бях прекалено малка и за мен "възрастен" все още беше равно на авторитет. Все още не знаех, че леля Дана е махленската клюкарка, а този факт е достатъчен тя безапелационно да бъде изключена от списъка на всякакви авторитети. И че е грозно да надничаш какво правят чуждите хора в собствената си къща, а още по-грозно е да учиш чуждите хора как да живеят.
Този ден се случи дъждовен, и затова вместо под лозницата вечерта дядо нареди трапезата в хола вкъщи. Настани ме на масата както винаги, наля ми вино в красивата чаша... а мен думите на леля Дана продължаваха да ме глождят отвътре. Нали дядо ще ме гледа как пия, а пък това било грозно! Затова посочих неопределено към огромната библиотека, покриваща цялата стена зад гърба му, и изтърсих.
- Дядоооо, я виж какво има там!
Дядо се обърна и започна учудено да оглежда библиотеката, за да разбере все пак какво толкова има там. Пък тя голяма, и за гледане - много, иди, че разбери какво точно съм му посочила. А аз награбих каната и на един дъх я пресуших наполовина...
А колко му трябва на едно хлапе, дето още, както се казва, право ходи под масата!
Е, за по-нататъшния позор няма да ви разказвам. Пък и не мога да ви го разкажа от първо лице, защото това беше първото безпаметно напиване в моя живот.
Но първия махмурлук в живота си си го спомням, и още как.
Дядо искрено недоумяваше защо съм постъпила така и аз му разказах за леля Дана.
И тогава дядо ми даде още един много полезен житейски урок.
Обясни ми всичко за махленските клюкарки и за това какво представляват хората, които си врат носа в чуждия живот и се смятат за длъжни да учат всички как да живеят.
А после отново нареди трапеза под лозницата и ми сипа един пръст тънко винце.
Нея вечер изпяхме оная песен за тарикатите поне три пъти!
|
