Зори - чудно архивче е това, -  някъде може да има  фишове от заплати - да изградим стандарта съвсем 🙂

ПП Някой има ли спомен, че при покупка на пишеща машина се даваше образец от шрифта в Милицията - да не ти хрумне да печаташ нещо по-така...масово

Сложих връзки към статията на Иси за фотоапарата и статията на Фрея за чушкопека.

Ние не сме имали Юностъ

Страшна си, Зори!!!
Ха, и ние не сме имали "Юность". Като влезе през 1969 г. чернобелият "Темп" излезе от нас чак през 1988 г., когато го замени донесеният от мен от Москва по влака с безброй перипетии (их, как му забравих името, може да открия на някоя снимка по-късно) съветски цветен с японски кинескоп, който служи достойно до 2002, когато поради липса на малка, но съществена резервна част беше заменен от днешния Philips.

Зори, това с бюрото за 60 лв. и за мен е загадка, но влудяващо скъпата "Марица" ми беше взела здравето още в гимназията. В 10 кл. ме взеха за сътрудник на младежкия отдел на в. "Балканско знаме", Габрово и печатната машинка се превърна в жизнена необходимост. Как не ги мислихме и къдрихме тези 200 лв. Не ставаше. За късмет домакинката в завода на татко, като му чула кахърите, бракува една стара и тежка "Оливети", която наистина си беше за бракуване, ама златните ръце на тати като пипнаха тук таме, напечата не само маса летни материали за вестника, ами чак и дипломната ми работа в университета. Сигурно за това не ми се е наложило да давам образец от шрифта в милицията. Следващата ми пишеща машинка беше съветска електрическа, купена за нескромната сума от около 200 рубли. Ама аз тогава бях богата аспирантка със стипендия 270 рубли.

Не знам дали ще намеря фишове от мои или на родителите ми заплати, но май имам нещо подобно от ТКЗС-ските надници на баба и дядо. А това за българските стипендии на студенти и аспиранти в Москва между 1988 и до 1991 си беше някаква аномалия. Аз пристигнах там през 1987 със стипендия 147 рубли, които нашето Мин. на образованието превеждаше на съветското. Изведнъж 1988 г аспирантите получиха увеличение с повече от 100 р., гореказаните 270, а студентските станаха към 200. Чак ми беше неудобно пред моя професор, защото по едно време моята стипендия беше по-голяма от неговата заплата. Това го разбрах задкулисно, разбира се.

Павлина, та ти си била същински Крез 88ма в Москва 😄 , ах колко беше хубаво тогава там, така ме подсети за това чудно лято на малките "Глупаци в чужбина" (то си е за отделен очерк това пътуване) стипендията ти е била по-висока от заплата на офицер - около 180 рубли, помня, че за 20 дни там разполагах със 150 рубли, което за 15 годишен келеш беше същинско състояние, изядено като сладолед и шашлици във ВДНХ 😉 Ма много беше хубавооо, еееех

Доста странни са били цените Телевизор "Велико Търново" 88-89 година струваше над 1000 лева, което бяха мноооооооого пари. Верно, че машината още си работи, де 😉

Крезовци в чумаво време, точно така се чувствахме, всички ние българските, полските, унгарските и чешки студенти и аспиранти през 1988 г., Младене. Както казах, професорските заплати бяха по-малки от нашите стипендии. Е, да не забравяме, че военните и учените (най-добре платените в съветско време) за много неща практически не плащаха - семейни почивки, пътувания из страната (дори и личните пътувания можеха да се оформят като командировки), "спецснабдеждение" с хранителни продукти и т.н. Моят професор "взимаше под наем" за семейството си дача в Подмосковието от юни до септември, а бащата на моята съседка по стая в общежитието, пенсиониран военен, ни изпращаше от Алма Ата ЕДНОЛИТРОВИ буркани с черен хайвер от Каспийско море и кашони с грузински коняк.

И до сега имам чувството за някакъв мистичен финансов заговор в СИВ. Чудила съм се и до сега се чудя дали това рязко увеличаване на стипендиите на братските социалистически деца не е било по настояване на Съв. съюз, за да влязат повече дивизионни рубли в страната. На поляците, например, още лятото на 89 им се наложи да си превръщат големите стипендии моментално в стока, за да могат да помагат на семействата си в Полша, които вече ги гонеше луда инфлация. Ние в България дори в средата на 90те не преживяхме такава бясна инфлация, както поляците през 89.
Но тогава, между 88 и 91 ние наистина пирувахме с ясното съзнание, че това е пир преди чума: ядяхме черен и червен хайвер за закуска и вечеря, пиехме советское шампанское  вместо лимонада и се возехме на такси, защото ни мързеше да слезем в метрото. Летяхме до България всеки трети месец (имахме и 2 полета годишно платени от МНО) и се записвахме на всички екскурзии на "Спутник" до Грузия, Самарканд, Казахстан и Владивосток. Рига, Талин, Вилнюс и Варшава ни бяха съботно-неделна разходка (9-10 ч. с нощния влак, спален вагон, 19-24 р. отиване и връщане). И оставаше дори да купуваме цветни телевизори на родителите си, гладачни машини "Калинка", килограми първокачествено кафе и чай, купища ленени чаршафи (от тях сигурно ще завещая на племенниците си, дори праните вече стотици пъти не са мръднали), мелхиорови прибори и прекрасни порцеланови чаени сервизи, златни украшения и купища украшения и бижута от кехлибар, малахит, тюркоаз и т.н. Беше ни ясно, че през ръцете ни минават много пари, но не можехме да направим с тях нищо друго, освен да ги ядем, пием, пропътуваме и превърнем в луксозни или дефицитни предмети, не по-големи от кашон, който влиза в купето на спален вагон за България.

Но това анормално материално изобилие не беше нищо с огромния духовен потенциал, който тътнеше в онези години в Москва, и който само след няколко години беше потъпкан от мизерията на победилия спекулативно-престъпен свят на "новые русские". Но това си е тема сама за себе си и все някой ден (и то скоро) ще опиша подробно моето възприятие на живота в онова време и на онова място.

Аз ще чакам, Павлина, с огромно любопитство. Препрочитам го и 🤪 - я разкажи, разкажи... Интересен период от време подхванахме 😏 а си му е и времето...

Е, темата все пак е за покупките и бележките, а аз определено искам да видя какво е това вълнено палто от Квеле за толкова пари! Зори, ако се пази наистина го покажи, ценно ще да е.
От уредите, за които говори Йосифова мога да покажа гладилна машинка Калинка, но без документ за покупка 😏

Вече има и документирана заплата, благодарение на mchukanov. Сега почти може да се направи пълен разчет. Ще взема да проверя, стана ми интересно колко ли е струвал тока и водата?

  Точно такова е - служебна бележка за пред Даскалото - това е брутната заплата на редови чиновник.

Най-после открих къде да добявя тото фиша от 1989г.

http://i998.photobucket.com/albums/af103/brabusgti4/Detstvo%20moe/P1140711.jpg


http://i998.photobucket.com/albums/af103/brabusgti4/Detstvo%20moe/P1140712.jpg


утре ще проверя дали е комбинацията е вълшебна... 😏

Хааа, Симпра, не си
http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=2069 😏