- Идеала за равенство и братство –
всички бяхме равни, изтъркан утопичен комунистически идеал. Не знам за
вас, но аз го вярвах, виждах го дори, виждах как всички се обличат
еднакво, виждах как всички се обзавеждат еднакво, всички ядат едно и също
и празнуват едно и също. Не мислех, че е грешно, мислех че така е
най-добре, че няма бедни и богати, че няма завист и няма страдащи. Тогава
не знаех, че е невъзможно.
- Идеала за престъплението и наказанието
– когато направиш нещо лошо неизменно ще бъдеш наказан за това. Ако
откраднеш. Ако счушпиш нечий прозорец, ако рушиш, ако лъжеш - ще бъдеш наказан. Не съм била наясно, че
върхушката не е познавала този идеал, но за мен в моя свят, той си беше
факт. Страхувах се от наказанието и имах респект от него. Видях веднъж
милицията да отвежда един съсед, който беше откраднал нещо, гледайки това
бях убедена че за всяко престъпление има наказание.
- Идеала за образованието – всички
трябваше да учат и да учат добре. Учителите бяха всевластни, ние се
стремяхме да се усъвършенстваме заради идеала на образованието. Всички
четяхме, пишехме правилно, във всяка домашна библиотека имаше по един
правописен речник, ходехме на олимпиади и искахме да бъдем откриватели. Тук
ми идва на ум лозунга за "всестранно развитата личност", и ще се усмихна,
но усмивката ми ще изчезне, защото образованието е един от любимите ми
идеали, а го няма...
- Идеала за мир – войната е ужасно
нещо! Думичката "мир’ беше навякъде. Тя ни зовеше да проклинаме войната,
да се радваме на мира, да обичаме белите гълъби и да прегръщаме всички
независимо от цвета на кожата им. Странно защо идеала за мир вече не го
чувам никъде.
- Идеала за братушките – те са наши
освободители, всичко добро идва от тях, следователно сме им ужасно
задължени и винаги трябва да им се възхищаваме. Славехме ги на тържества, почитахме
паметниците им, учехме езика им задължително и гледахме филмите им. Тук
само ще изпусна едно "хммммм". Но не искам сега да ви разделям на за и
против, искам да си припомним само този идеал, и какво той е донесъл на
всеки от нас, това е всичко.
- Идеала за труда – всеки който
работи усърдно, всеки който се труди е благороден и добър човек. Трудът ни краси и трудейки се, хората се
извисяват. Трудолюбивите ударници, доячки, тъкачки и трактористи бяха
модел за подражание. Трудеха се всички – и работниците, и учените, и
глухите и слепите, и децата и старците, трудеха се и вярваха, че го правят
за общото благо.
- Идеала за патриотизма – ние сме
велик народ, имаме велика история, много герои, много победи. Ние обичаме
майка България и сме готови на всичко за да я прославим. Нашите спортисти
са по-бързи и по-силни, защото са българи. Няма по-красива страна от
България. Всички знаехме химна наизуст и целувахме българското знаме с
благоговение.
- Идеала за възпитанието – всички
деца са длъжни да слушат родителите си и да помагат на възрастните. Тимур
е светлия ни пример. Детето винаги отстъпва мястото си в автобуса, помага
на съседката, помага на другарчето което не успява с материала, помага на
тези които се нуждаят от неговата помощ. Детето поздравява възрастните,
има много добра лична хигиена, не плюе, не крещи и не се плези.
Не искам да отварям тема за това кое е правилно и кое не, за политиката
в оня строй, за сегашната политика. Искам да си припомним в какво сме вярвали,
и въобще за десткото ни възприятие към тези идеали и дали те са се отразили в
това, което сме днес.
|
