Познато ми е заглавието, помня го, но не и филма, нищо от него не помня.

И като стана дума за 1 март 1987 г, помня този ден, бях на мач на стадиона с баща ми, заваля сняг и теренът побеля. Два дни по-късно на 3 март бяхме в младежкия дом за прием на чавдарчета, но не нас, ние бяхме вече отдавна пионери и бяхме само зрители, масовка.

На излизане след мероприятието навън беше настанала снежна буря и всичко беше побеляло, много рязка промяна и много късна студена зима беше тогава, почти до края на март. На 4 март имах рожден ден и майка ми беше купила за подарък маратонки "Ромика". Беше -14 градуса, прозорците бяха замръзнали, а навън всичко беше задръстено от преспи.

Интересно, нямам никакъв спомен за този сериал. 🧐 

Ами щом имаш налична тръба (тръби), а вероятно разполагаш и с кибрит, мисля, че вече знаеш какво трябва да правиш... Само, виж там, - доколкото си спомням, долния им край първо трябва да се разчепка - картонът е дебел, - че да може да тръгне работата. А ако намериш и някое пране наблизо, историческата възстановка на живота през 70-те години ще зарадва и най-придирчивите. На евентуалните въпроси от страна на случайните зрители или на такива от собствениците на прането (перачите му), отговаряй, че това си го чела в интернет, а там на лошо няма да те научат, нали?

🧨

Интересни изпълнители. Ще ги видя. Благодаря, yogimax.

Всъщност, има още 1-2 навремето популярни песни като например Pick Up The Phone. Има и кавър на "Зеленоглазое такси" на Михаил Боярский, изпят на английски "Green eyed taxi".

Много хубава песен. Изпълнителят всъщност е тунизиец Ели Фитуси. Това му е единственият хит.

 🤣 🤣 🤣 

И на мен като дете много ми правеше впечатление чаят на конец. Бяхме си свикнали с нашенския  обикновен чай. А и най-много се пиеше чай зимата, собственоръчно набрана липа или шипки, в чайник, който не се махаше от печката на дърва.

Ех, спомени...

Да. "Така е, Снегов, така е!", както каза и другарката Кошлева във филма "Топло". 😀

Обстановката беше прилична. Живот в сутерена на културни, възпитани хора. А, ако не си падаш по опушване на пране, - към общежитието... Там перални, въжета, легени, щипки, налъми, пешкири и други потреби, като стрит сапун, може и да е нямало, ама то това да не е 1001 стоки? Иначе, една-две-три-четири-пет години на квартира, толкоз. Намира се и стол - 50 ст. яденето; после завършваш учението и по разпределение... Междувременно, в суматохата, се и оженваш/омъжваш и веселбата потича с пълна сила... Всички са доволни - кой чака диплома, кой внуче...

😁

Зико, а твоят бонус: Пол Маккартни и Майкъл Джексън, ми напомни и за дуета на любимеца ми от Бийтълс със Стиви Уондър "Ebony and Ivory". Сега видях, че той е излязъл през пролетта на 1982, аз още не съм била даже ученичка. Аз ги открих тези дуети по-късно, в гимназията, през първата половина на 90-те (а Бийтълс: още в края на 80-те). Каква красива и нежна музика! А иначе, втората половина на 80-те си купувахме от стрелбището снимки на Си Си Кеч, Сандра, Модърн Токинг, А-ха. Другарчета, харесвате ли песента на А-ха "Summer moved on". За мен тя е една от най-великите песни въобще.

Е как ще останат повече от 2-3 години в такава обстановка!? 😀Били сте пълни с идеи за щуротии.😀

Калпазани зер... За тия точно студенти (щото имаше и други) и за по-късните срещи с тях просто не си спомням. Все пак, това става през втората половина на 70-те години, доста спомени са поизбледнели. А и те едва ли са живяли там повече от 2-3 години.

😁

Прочетох го и аз най-после! Леле, калпазани абсолютни сте. И засехохте ли се после все пак със студентите? 😀 Чакаме поредната серия злодейства, явно при вас са били в изобилие. 😀

Не разполагахме с такива братя, а само с по-малки, гладкокожи сестри.

😊

Благодаря. Не знаех че песента е саундтрак и към бразилския сериал "Танцувай с мен". Не съм сигурен дали я чух за първи път във филма "Купонът" или от някоя плоча на "Балкантон" - "Пулсиращи ноти" или "Музикална стълбица".

А германският крал на итало-диското е Майк Марийн

Тук с негова песен от 1986 г. Много зареждащо.

Браво, някой си е написал домашното. ☺️ 

Да, групата Righeira е италианска итало-диско група, създадена от братята Righeira. 😀 Защо са пели на испански само те си знаят. 🤗 

Припевът "Vamos a la Playa" буквално означава "Хайде на плажа".

😂  Само залатая о-о-ооо, само залатая о-о-ооо... 

 🤣  Знаех си, че ще се хиля на прекрасното четиво. Благодаря за смеха и настроението, което ми остана, Франга! 🤣 
По време на четенето се наложи да нахвърля някои записки, за да не пропусна да коментирам накрая.
Тръбите - да, със сигурност са от топове плат. Имахме запазени такива, покрай едни дейности с другарчето. Едната я държахме зад вратата на стаята ни. Понеже живеем в мансардно жилище до горичка, какви ли не гадинки не са ни навестявали през годините през покрива, през улуците, по клоните на околните дървета и пр. Една вечер мишка се вмъкнала в стаята. Другарчето грабва тръбата, издебва мишката и я захлюпва (захлупва) с отвора, като целта е да поставим картонче отдолу, за да го затворим и така да изведем мишката навън жива и здрава. И докато търся картонче, той държи горния отвор запушен с ръка, мишката се покатерва чак горе и се набутва в ръката му. Няма да обяснявам за звуците, които огласиха нощта. В края на краищата мишката беше изведена от жилището с помощта на една като гореописаните тръби.
Квартирантите... ☺️ 
Сярата - хващате за ръката супер пъпчивия по-голям брат на някого от бандата и го разхождате по всички аптеки. Аптекарките цъкат с език съжалително и сами ви набутват количества сяра в ръцете.
Сярата и бъчвите с вино - няма такава гадост, като онази, която един познат предлагаше като домашно вино и явно си беше осмърдил яко бъчвата, защото "виното" само приличаше на вино, но не се пиеше, а той гордо разливаше по чашите.
Много забавни злодейства, отново благодаря!