Странно. Но аз получавам твоите.

alioshka, нищо не се е получило при мен.

kitten, отговорих ти на лично. 

Краткият пост не е за Мадона, става въпрос за едно прекрасно лято, което може би беше "последното лято на детството" ( има такъв филм). Мадона, по скоро La Isla, е само етикет към историята. Bonita за мен е там, онова време и конкретното място, в което се върнах след ... години. Остров Ухрония, както го нарича админ Влади. И доколкото "времето е в нас", детството също е някъде вътре в прашия съндък на спомените, оцветени с мадонени и други песни. Но не става въпрос за песнни и певци, нали разбитате :)

Yogimax, сега с мъжа ми изгледахме клипчето за Мон Блан. Очаровани сме! Там наистина е грандиозно. Ние наскоро се качихме (за трети път вече) на 3029 подножието на Кицщайнхорн: “Top of Salzburg”, откъдето се вижда най-високия връх в Австрия: Гросглокнър, който е висок почти 4000 м, ама Мон Блан е още 1000 м отгоре. Благодаря много! Ще видя и другите с интерес.

Зико, сега се сетих, че даже сме ги гледали на концерт Technotronic заедно със Сандра и Пол Янг. Един грандиозен концерт на стадион Васил Левски. Леле, колко ги коментирахме в училище след това. Но Beatles са си Beatles, както и Muse.

Да, между другото, много групи ги мислихме за американски, но се оказаха европейски, най-често британски. 

Snap, Technotronic са групите от началото на 90-те.

И аз много харесвам Muse, както и Coldplay. Истински професионалисти, а и интервютата с тях демонстрират високо интелектуално ниво. Има голяма вероятност да станат класика след време. Хубава, интелигентна музика.

Приятно гледане. Да от Шамони има лифт, който се изкачва на връх Еги дю Миди, откъдето се вижда Монблан. Това е подобно и най-голямата конкуренция на гледката от Малък Матерхорн към Голям Матерхорн над Цермат. И височината е подобна. На Шамони е само малко метри по-ниско. Лифтът обаче е много по-страшен, много по-бърз, много рязка денивелация и не се държи за никакъв стълб. Краката ми се разтрепераха в кабинката. Ето и от там имам видео. Докато лифтът над Цермат минава над високо плато и няма такава пропаст отдолу, по-бавен е и много по-приятен, но и много скъп над 100 франка в едната посока. Този на Шамони мисля, че беше около 55 евро.

Благодаря за спомена, Зико. Свързвам го с езиковата гимназия през първата половина на 90-те. Е, аз си бях главно на вълна Бийтълс, както и днес, но и други неща слушах от време на време. Както днес и Мюз като истинска рок банда.

Yogimax, леле, колко интересно. Ще ги изгледам всичките. За Шамони с мъжа ми ни е мечта да отидем някой ден, защото нали оттам се вижда най-високия връх на Алпите Мон Блан. Бил си на страхотни места, страхотни! Ще коментирам, след като видя и клиповете. Предполагам, че и на другите другарчета ще им е интересно. А нали сме сайт за нашето детство, е много хубаво, че го има и Дядо Коледа.

Ооо, и не само в места за ски ходя. И също съм от тези 10%, които обичат снега. И досега ставам през нощта да видя вали ли още и колко е натрупало. През деня излизам по няколко пъти да се разхождам когато вали сняг. Правя си зимни турове през уикендите в околността с електрическото колело с дебелите гуми. А иначе съм ходил почти навсякъде, където е снежно: Зеефелд до Инсбрук, Давос, Санкт Мориц, Цермат, Сестриере, Шамони, Лилехамер, Лапландия и то два пъти там! Едната година голяма обиколка Кируна-Абиско-Нарвик-Тромсьо. Преживях онзи друг свят накрая на света, диханието на севера, карах снегомобил, водих се на шейна, теглена от кучета, и също на такава, тегледа от северни елени, посетих леден хотел, видях северните сияния, разхождах се в ледената пустош на севера в Скандинавските планини напълно сам, а гледките бяха незабравими. Това беше едно от най-силните преживявания, защото беше напълно различно от всичко, което дотогава бях преживявал. Следващата година пак отидох по малко по-различен маршрут но също и Кируна повторих, разхождах се по морето в замръзналия Ботнически залив край Лулеа, минах границата между Швеция и Финландия пеша, стигнах до Рованиеми, посетих селото на дядо Коледа, срещнах се с него, карах и там снегомобил, возих се и там на шейни, теглени от елени. И чак след това вече отидох и в Лилехамер следваща година, още с пристигането ми валеше обилен сняг и валя цяла вечер и тази Коледа планирам да отида на това място, на което между Коледа и Нова година ще има най-пресен и най-много сняг. Миналата година това беше Сестриере. Фирмата ни не работи между Коледа и Нова година и винаги трябва да сме в отпуска. Всяка Коледа и Нова година съм на някое такова място при снега. Само когато е Лапландия е през февруари, защото по Коледа там е тъмно полярна нощ и не е много подходящо. Тук можеш да видиш някои от моите филмчета.

Хайде да продължим зимните коментари. Интересно, темата в началото беше ученически лагер, явно летен, а стигнахме до скички и зима. Според статистики, само 10 % от населението на земята обичат зимата. Аз съм от тях! А да не говорим за ските. Мъжът ми, който си е австриец и, така да се каже, закърмен със ски, също много ги обича, но като ходим да караме, той прави пауза, за да хапне сандвич. Аз на пистата пауза не правя. Как така ще спра, а лифтът до мен ще се върти? :)  Ако има възможност, хапвам сандвич набързо в кабинката. Ако не, чак след като спрат лифтовете хапвам. :)

yogimax, клипчето е наистина много приятно и хубаво озвучено. Значи ти си бил на страхотни места на ски. Аз в България съм била почти навсякъде, а в Австрия: в областите Залцбург и Тирол. А ти сума ти места си обиколил, браво! А Лилехамер не се и съмнявам колко приказно бяло е. Олимпиадата там се води и най-добрата от всички досегашни. Мен и тазгодишната в Милано и Кортина ми хареса много. Също и откриването: позитивно и с ценности (а не като простотиите във Франция преди 2 години). Но Италия си е Италия и май поне там все още държат на традиционните християнски ценности. Но в Лилехамер със сигурност е много красиво. Есенен поздрав на всички!

На 8 мин. и 50 сек. се мярва една такава. Едно момченце с червено якенце я тегли нагоре по склона. Не ги обичах едно време. Бяха тежки и бавни.

🛷

Даже всички са такива, с изключение на тези специалните с прътовете. И аз се учудвам. Навсякъде в Германия 90% от шейните са такива дървени като старите нашите от едно време. И аз имах такава. Никъде не съм виждал от по-модерните с кормило като Чук и гек. Нямат такива. Сигурно е умишлено, не мога да си обясня.

Като заговорихте за зимните курорти и планините, веднага се събудиха спомени в мен. Много пъти сме се качвали на Витоша с лифтовете. Най-много с Княжевския лифт. Предпочитах ги пред автобуси. Гледката от кабинката беше невероятна. И горе на Копитото имаше много приятен ресторант. 

Радвам се че имаме още шуменци. С удоволствие бих събрал група от "Нашето детство". Тъкмо ще гледаме постановката :)

Странно, но към 4-5-та минута на това приятно зимно филмче се виждат абсолютно същите дървени шейни, каквито имаше и у нас. Аз имах точно такава. Някакъв общоевропейски модел ли са били, що ли?

🛷

Не съм много добър, карам, но съм начинаещ. Не е лесно. Бях паднал на пистата в Давос, но без сериозни последствия за щастгие. Скъпо е от година на година все повече. 2019 г. бях в Давос на 55 евро на нощ, сега вече под 250 евро няма нищо. Последно бях в Лилехамер, там беше доста по-евтино и по-спокойно. По 75 евро на нощ цял апартамент със спалня и всекидневна в хотел ми излезе. И много приказно коледно, снежно. Аз съм в Хамбург и там няма никакви планини наблизо. Само Харц, докъдето се пътува 3,5 часа. Понеже е ниска планина, не през цялата зима има сняг, а само от време на време. По няколко пъти на зима ходя за цял уикенд с преспиване, там поне не са скъпи нощувките, по около 50 евро се намират.

Иначе тази зима в Хамбург беше необичайно снежна, най-снежната от 15 години насам и на хълмовете в града имаше луди пързалки, има почти професионална писта по местен вид спускане с шейни Rüschen или Kreek, те са специални дървени, изработват се само в Хамбург специално за тази писта и се ползва и дървен прът за управление. Много възрастни хора се спускаха също, не само деца, това е истинска традиция там от столетия. Имаше и много публика. Ето бях заснел на 10 януари, тогава сняг имаше само от 8 дни, на 2 януари заваля и натрупа и после всеки ден валеше, но не знаехме, че ще се задържи с кратки прекъсвания чак до 20 февруари. Уникална зима като от детството изкарахме там уж до топлия Атлантически океан.

kitten, след разпадането на Бийтълс и четиримата поеха всеки по свой път и всеки правеше различна музика. На Джон песните са политически, социални и за проблемите на съвременното общество като алиенация, самота и др. Пол пише песни на по-приятни теми. Харесвам и Уингс. А закачливите и веселяшки "Mr.Vandeblit", известна още като "хоп хей хоп" и "Hope of deliverance" станаха световни хитове. Джордж се отдава на философска музика, а Ринго предпочита кънтри, блус, ретро. Продължават да издават неиздадени записи на Джон, а имало и още. Пол стигна много далеч след като написа няколко клачически албума като "Liverpool Oratorio" и "Standing Stone". "Антологиите" бяха първото събиране на Бийтълс след 1970 г. и последното им събиране като трио преди Джордж да си отиде. Наскоро излезе и 4 част.

Благодаря за интересната информация, yogimax. Със сигурност е красота и в швейцарските кукорти. Прав си, че "ober" по принцип се произнася с "е", както в "Хер Обер". Но австрийците си произнасят името на курорта по-скоро с "ъ", затова го писах "Объртауърн". В школите, където преподавам английски, редовно си говорим за ски и специално за този курорт. ⛷️ Там наистина е много високо, горната част на пистите е на 2300 метра, а долната не слиза под 1700.Пистите са по-късички, не са толкова дълги, колкото на други места, но затова пък и долната им част е много високо разположена. Иначе има, разбира се, и курорти, чиято горна част е още по-висока, но тук гарантирано не слизаш под 1700 метра. Значи и ти си скиор! Кажи, не е ли най-невероятният спорт това! Гледките са наистина спиращи дъха. Само, уви, стана доста скъп. Добре, че около Залцбург има близки курорти и не се налага да се ходи някъде с преспиване. А австрийците знаят и нашето Банско, нали то редовно участва в състезанията за Световната купа. И Албърт Попов знаят, а аз винаги им казвам и за Петър Попангелов. Има ли и други скиори от другарчетата?