Това ме уби!!! Направо влиза в "Бисерите на Нашето детство"!

Горкия, като си спомня колко бавно се тъчаха тия неща... На мен ми стигнаха нервите само за 2, за цяла учебна година...

Ама, вие произведения на изкуството сте правили. А ние едни противни метални обувалки, които нито ставаха за обуване на обувки, че и късаха чорапите и шиехме дочени престилки. По готварство пържехме мекици и толкоз с трудовото. Но затова пък бяха най-хубавите официални свободни часове. Седяхме си 2 часа момичета и момчета на големите тезгяхи всеки с менгеме и обсъждахме всички сладки теми от класния живот - кой кого харесва, кой какво... Бе, само дето на шише не играехме по трудово... така го чакахме само...

😁 Иси, то ние в мойто училище и сини дочени престилки по трудово не сме имали, така че ако намериш и такава ще ми е интересно да я видя заедно с кепето.

Другарчета, представям ви дървен чук и кутия от дърво. Дървообработването по-скоро ми беше от любимите раздели. Не че сме правили кой знае колко трудни неща, пък и учителят ни помагаше. По металообработване си спомням за едни свещници от ковано желязо. С чук се удряше по железата, за да придобият определена форма. Виждаше ми се трудна цялата работа по свещника. Най-лесно беше боядисването му с черна боя накрая, 😄 По бродериите бях много зле, ама съм предубедена още от първи клас, 😄 Май в крайна сметка научих бод зад игла, бод пред игла, фестон, маргаритен бод и тропоска. Шиехме и някакви каренца с кръстат бод, където бях пълна издънка. Спомням си и за някакви торби от панама, с ажур и избродиран инициал. Учителката ни рисуваше буквите, на мен разбира се, не ми хареса каква буква "Д" ми е нарисувала и си направих моя. Имах и някаква домакинска престилка, скроена, но не ушита. И пола, където претърпях тотален провал. До кроенето се оправях добре, но в шиенето хич ме нямаше. Този мой срам продължи и в гимназията, където имахме производствени практики и незнайно как три срока учих "Шивачество". Пълен срам, много зле се справях. Електротехниката също не ми беше силна страна. Моята крушка така и не светна, защото схемата ми на теория беше добре, но практическото изпълнение - срам отвсякъде. Добре, че един съученик ми направи схемата тайно от учителя и въпросната крушка все пак светна. Ами теоретик съм от малка,

Ние правихме рибарско столче,което се сгъваше,фуния от теникия за сирине,едни други столчета пирографирани /все още си седи у дома едно такова/свещници задължително...То беше едно рязане, подгаване изчукване ,запояване...
А ,сетих се и за дъската за хляб във формата на прасенце...
Учителя ни по трудово имаше една огромно връзка ключове от всички шкафчета и шкафченца с инструменти/почти като св.Петър/ и веднъж като се ядоса на един от съучениците ми ,че не съумява да вдене за какво му се говори и похабява матеряла,го прасна с тези ключове по главата и той припадна.Понеже после беше гузен учителя му направи саморъчно изделието....
Колко порязвания,прищипвания сме имали ,но и понаучихме някои неща..

Е за такива столчета и фунии въобще не бях и чувала, дъска във формата на прасенце мога много добре да си представя, обаче рибарски столчета??? Ако някой намери такова много ще ми е интересно, и това пирографираното - снимка! снимка! 🙂

Рибарското столче за съжаление мина през комина,но това пирографираното обещавам ,че като си ходя в нас ще го снимам...
А като казваш ,че не сте виждали си мисля,че нашият учител ни е учил да правим от нищо нещо и сигурно е намирал начин да се занимаваме без да даваме пари за материали,освен за калъфките за възглавници...

Ние пьк правихме шишчета и на който бяха най хубави му слагаха снимката на стената, голяма гордост ей , а и кьщичките за пиленца, помните ли и торбетата за щипки... 😉

Намерих си и две постижения с игла и конец 😄 Второто каренце ми изглежда твърде лесно нещо, че и не мога да се сетя дали изобщо в училище съм го правила и кога, но все пак реших да го сложа и него... Първото - голяма гордост - седя годииини на секцията в детската 🙂

Я, това каренце съм го правила абсолютно същото:), разбира се с помощта на майка ми:)

Ехх, Наде, човек да си помисли, че като многото цветове телевизори и печки, ще сменят от време на време и моделите на каренцата, ама не 🤣

👏 👏 👏 И аз имах няколко "тишлайфeрчета" - така и не знам какво точно значи думата, но иначе си е половин каре или правоъгълна украса за малка маса. 🤣 🤣

И пирографираното столче на Катя Милушева е добавено 🙂 Преживяло е малко промени, но все още си личи, а и Катето е маркирала една част 🙂

Аз сега се сещам,че свекърва ми има дъска за рязане на хляб с форма на жълъд,изработена е също в час по трудово обучение. Ако е удобно ще я снимам. А тези с формата на прасенца съм ги виждала в някои къщи. Дано да попадна на такива и ще ги снимам. Относно щайгичката, кошничка или както ви се иска да я наричате, искам да отбележа, че е за лимонада ,защото лимонадените шишета бяха по-малки и по-ниски и се събираха по две и стояха прави. Някои се опитваха да носят бирааааа,ама не ставаше , защото бирените шишета бяха по-тумбести и не се събираха по две, а и по-високи,та дръжката пречеше. Ето как социализмът се е борел против ранната употреба на алкохол 😉  при децата, защото най-често те ходеха с тези "прибори" да пазаруват!!