Средата на 80-те, освен очакваните промени, свързани с Перестройката,
очаквахме и едно друго събитие - появата на Халеевата комета... Опашатата звезда, която ни навестява през 75 години. Опашатата звезда, чиято поява е свързана със суеверия за злини и нещастия на Земята. Помните ли я?!
Аз смътно - чак ме е яд, че не си спомням точно денят и мястото, как изглеждаше, с кой съм я наблюдавал (ама много ме е яд - да изтърва такова явление от паметта си). Имам спомен за една кампания, не знам на коя организация, - бяха отворили астрономическата обсерватория, тази на гърба на ЦДНА в София, и срещу малка такса можеше да се гледа през телескопа в кулата (що сега не я отварят 🤬 ) Поразрових и се оказа, че очакването на това небесно тяло е било свързано с издаването на няколко специализирани книжки за малки и големи. Пряко предназначена за нас, тогава, е "Халеевата комета на път към Слънцето", В.Шкодров, В.Иванова, В.Умленски, С. Дикова, изд. "Народна Просвета", София, 1985 г.
В нея попаднах на интересен спомен - малко са хората, видели кометата 2 пъти...
И, ако си мислите, че не са ни забелязвали и оценявали, още тогава 😏 , загледайте призивът от БАН
... така ми се иска някой сега да каже - аз, аз пращах снимки
Тук се изкушавах да изтипосам другарчето Халей на един внушителен портрет, но попаднах на ето този благ Чичко
Това, Деца, е академик Никола Бонев (1898 - 1979), един от най-известните български астрономи, ръководител на Катедрата по Астрономия и директор на Астрономическата Обсерватория към Софийския Университет (от 1926 до 1966). Създател и ръководител на секцията по Астрономия при БАН, инициатор за построяването на модерната Национална Обсерватория на вр. Рожен. Един от първите Български автори, разгледал в светлината на историческите извори някои астрономически явления (1949)
"Като виждам небето, украсено със звездите, слънцето и месеца, земята - с треви и дървета, морето - изпълнено с всякакви риби... и като стигнах до Човека, като че от учудване си загубих ума и не мога да разбера как в толкова малко тяло може да има толкова голяма мисъл, която да обхваща цялата земя и по-високо от земята да се издига. Къде ли е закрепен този ум?!... На какви ли крила той излита?! По кой път лети?! Не мога да разбера."
Йоан Екзарх, "Шестоднев"
Някой да се сеща за произхода на думата космос  , нещо като устроен, или красив да беше...
|