Оу климатичното училище на Шумен! То беше горе на Шуменското плато. Имах един съсед Веско, който учеше там. Понеже съм от Шумен.

1982 г. тръгнах 1 клас, но в руското училище. За първа година щеше да има руска паралелка и майка, която беше учителка по руски, макар и не в това училище, че записа непременно руска паралелка. Попаднах в нея поради родителски амбиции. И в крайна сметка беше по-добре, отколкото в реална паралелка, защото нивото беше по-високо, дисциплината много по-добра, всички пазехме тишина, слушахме, учехме си.

Това, което обаче още си спомням от същата 1982 г. е, че след като завършихме предучилищна през пролетта на 1982 г., ни предложиха опция за лятото "Детска площадка". Беше предимно игри, но ходехме в същата сграда, то беше в жилищен блок на 1 етаж, всеки делничен ден и ни занимаваха с разни неща, или играехме навън на люлките, или ни водеха на поход. Нашите ме записаха и цялото лято ходех на тази "детска площадка", която беше по-скоро продължение на предучилищната и впоследствие осъзнах, че щеше да е по-добре да не бях ходил на нея. Защото в един хубав ден, дойде зъболекарската сестра от съседното училище и ни взе на преглед там в кабинета. Училището вече беше във ваканция, но зъболекарският кабинет работеше и ни грабнаха да ни правят зъбите. На мен тогава ми намериха цели 4 кариеса и беше гадно. Още имаше от онази високата, разгъваща се и трептяща машинка за зъби, от която най-много ме беше страх. Как я откачаха и започваше да трепти като я включат. През цялата предучилищна никой не дойде да ни проверява зъбите, когато свърши, и дойде лятната ваканция, заради тази глупава детска площадка, на която нашите ме задължиха да ходя, се наложи да ме вземат на зъболекар за цели 4 пломби.

Вкарваха ни вътре в кабинета по 3-4 човека, да гледаме ужасите, как правят на другите деца докато дойде нашият ред, и още повече да се плашим. Не ни оставяха навън да чакаме, за да не избягаме.

При едно от тези посещения за тези 4 пломби, лятото на 1982 г., помня че така чаках вътре, и по едно време дойде един баща с детето си и го прередиха, сложиха детето му пред нас да му направят зъба, и после заминаха. Този момент го помня много ясно, и същевременно осъзнавам колко отдавна беше, колко тихо беше навън, като мъртвило, и колко по-ретро и изостанал беше животът. По-скоро заспал живот.

С голямата трептяща машинка дотогава не бяха ми правили зъб. Винаги се опасявах да не посегнат към нея, но винаги само до малките машинки, които са като днешните. Само тогава през това лято 1982 г. само веднъж посегна към трептящата машинка и започна да дълбае с нея, но за изненада точно тогава не ме боля. Тя явно е за по-повърхностни кариеси, защото е по-бавна. А моите явно са били все по-дълбоки с другите машинки, а по-дълбоките естествено болят.