Пък аз станах на ЕДНА нашедетска!
На снимката не съм на една годинка, разбира се, но тя събира тринки много важни първи неща: първата ми Нова година, първата ми кукла и първата ми снимка. Ама хич не съм се променила, нали? Пу, да не ми е уроки!
Когато преди доста време, цяла вечност, прочетох статията на Фрея Първа среща с Детството
направо й завидях. Вече цяла година тя се беше забавлявала забавлява юнашки, оживявала съкровени бисерчета от съкровищницата на Детството, а аз чак сега
да открия това райско местенце! Затова пък от коментарите ми стана
ясно, че много от тогава ветераните, като мен не влизат в никакви или
почти никакви форуми и все пак също като мен случайно, търсейки нещо
друго, са се озовали в това приказно кътче. Мене ме доведоха в един и същи ден двама, но по различни пътечки - "Джуджето Дългоноско", когото търсех и Това, което Надя БИ ДАЛА. (Ей сега си я прочетох пак и пак се просълзих). Някой беше копирал статията във Фейсбук, без да каже откъде е, но някой друг добър човек беше посочил източника. Не се поколебах нито за миг дали да се регистрирам. Всичко ми вдъхваше доверие и излъчваше доброта, влюбих се във всички детски личица, които ме гледаха от коментарите. Пуснах си заявката за участие и зачаках. Минават ден, два, три, не получавам никакво потвърждение. Ядосах се и тръгнах да пиша разгневено писмо, ама нещо се обърках и не разбрах как да го пратя. Пак се ядосах и си казах, ми като ви е толкова тъпа администрацията, няма да играя с вас. На другата сутрин тъкмо да тръгна да се регистрирам наново (реших, че нещо не съм направила правилно), решавам първо да изхвърля спама и боклукчийското кошче на мейлбокса. Добре, че имам навика преди да "изхърлям" да поглеждам какво има вътре. До ден днешен не ми е ясно защо моят спам филтър е решил, че Детството е спам. Но думата ми е затова, че нещо като трябва да се случи, то се случва! Много ще ми е било необходимо да съм тук, щом даже спамфилтъра ме е поставил на изпитание.
Да разказвам в какво се превърна за мен Нашето детство, няма нужда. Вече съм се обяснила в любов и се разраства с идването на всяко ново другарче. Искам да кажа едно
голяяяяяяяяяяяяяяяяямо БЛАГОДАРЯ!!!
Благодаря, ви мили другарчета за радостта, за игрите, за смеха, за играчките, за споделените тайни, за песните и книжките, за грижите, за искреността, за топлотата, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА!
" - Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на 100!
Пух помисли малко.
- A аз на колко ще бъда тогава?
- На 99.
Пух кимна:
- Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
- Пух - каща той сериозно, - ако аз ... ако аз не съвсем... - Той спря и отново започна: - Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?
- Какво да разбера?
- О, нищо! - Кристофър Робин се засмя и скочи на крака. - Ела!
- Къде? - попита Пух.
- Навсякъде!
И те тръгнаха. Заедно. Но където и да отидат, каквото и да им се случи по пътя в това омагьосано място в средата на Гората - едно малко момче и неговото Мече винаги ще си играят."
|