В тази статия реших да сложа събраните неща досега, които снимах за различни статии в НД като добавка, но по различни причини във времето те не намериха своето място. Надявам се сега, който намери за нужно и полезно да вземе нужните му предмети и да дообогати статиите си. Достъпа е напълно свободен за територията на НД, като спокойно взимайте снимки и ги прикачвайте към вашите си статии. На мен може да ми драснете едно писмо да знам кое къде е отишло все пак.

>> Тетрадка от 60 листа, позната до болка на всички ученици през 80-те. Особено на децата от Западна и Северозападна България. Разновидностите бяха най-различни като брой листа, например 20, 30, 40, 60, и дори култовите 80 (май?). Някой няха с напечатани странични полета, както беше се изискването, а ако нямаше, започваше се всяка година преди 15 септември лудо разграфяване и особено след първите дни на 15 септ. , когато всяка учителка казваше какви тетрадки трябва да имаш за нейните часове, от колко за предпочитане листа да е и т.н. за упражнение, домашни и пр. И като се започнеше с линийката оновата ти разграфяване с часове... направо лудница. Ами толкоз за тетрадките на КЦХ Мизия. Сега вероятно са само спомен от миналото и поредния соц бетонен паметник.

Кутия от фотохартия Фохар. Не знам много подробности, тъй като не е моя, а на татко ми. Ползвал я е главно да си слага снимки от лятото. Не знам дори каква националност са тези Фохар.

Тук имаме един стар кибрит от 70-те, вероятно руски, може да е закупен и от България, знам ли. Вероятно са се продавали през 70-те руски кибрити. 2-ро имаме кутия кабари, български от Хасково на ТПК Т.Паунова (може да е някоя партизантка); 3- 2 вида жетони за игра на електронни игри в края на 80те; 4 - касетофон Тесла, наследство от студентските години на татко ми. Почти не съм го ползвал, тъй като имаше 2-3 касети със записи от 70-те, а и аз ако съм слушал някаква музика то е било или през радио точката или по радиокасетофона в жигулата, но най-вече съм слушал приказки на плочи при баба ми, тъй като ние нямахме грамофон, къде ти плочи. Затова много се кефих като ходехме на гости в къщата на баба през събота и неделя, и особено през лятото, когато си събирах по някой лев за готина плоча с приказки то 1001 нощ, Винету, Мишеландия и др. Общо взето този касетофон ловеше кофти и радио, но имаше готиния начин на слагане на касетите и особено момента на изхвърляне на касетата. Натискаш копчето, капака се отваря настрани и касетата се показва на 1/3. Колко пъти съм го натискал за да си играя с изхвърлянето на касетата, но не и да слушам нещо. Ето ТУК повече информация за този касетофон, благодарение на радиомузея с повече от 120,000 модела радиа и касетофони. Този тук е дело на Чехословакия от 1972-74 г.

Буквите лепенки ги слагам специално за Фрея, тъй като съм ги снимал многкратно, в началото с по-лошо качество, прашах й ги, но така и не видях да са прикрепени всичките. Дано не се е отказала да попълва липсващите й буквички. Ще гледам да намеря още от тази серия, както и едни с "Патешките истории" и чичо Скрудж. Тук е и лепенка за масовия ученически футбол 1987, както и ваденки за великденски яйца, както и по-голяма ваденка с анимационни герои в случая с мечока Фози от Кукленото шоу на Мъпетите, което се излъчваше само по Нова година, или след новините май, щот беше малко с хумор за възрастни, особено култови бяха двама старчоци, които правеха кратки коментари от балкона на залата.

Тези електронни часовници ги видях на Попа при един арменец. Бяха в окаяно състояние и сигурно са от някои цигани обиращи де що има по кофите и не знам още къде, нямах фотоапарат, затова ги снимах с Нокиата си , която има само 2 мегапиксела. Не запомних обаче имената на японските електронни часовници, които съм сигурен че бяха гит през 80-те. Тук се вижда Саньо, Асани (или нещо си??), Касио и др. ИМаше и две монети любилейни, едната от 5 лв за Знаме на мира от 1985 г., а другата с Георги Димитров от 2 лв. и някаква значка , която не помня за какво беше., а и накрая мечето Миша, символ и талисман на ОИ 1980 г. в Москва. Тънко е, и явно е било залепено за някакъв по-голям предмет и си личи отзад че е отлепено.

Още часовници на 80-те. Този път са руски единия Слава, а другия Ракета. Единия е явно за износ щот пише Made in USSR, а другия е купен от СССР, щот е с надпис "Сделано в СССР". Има и сувенирна кутийка червена, с която се продаваха часовниците, бяха направени от картон и обикновено бяха в сиво или цвета близък до този на часовника. Вижда се и Автоматичен молив Астра, чешки на фирмата Кохинор. Сигурно е от 1992-94 някъде.

Продължаваме с часовниците и тук виждаме дамски часовници - единия електронен , другия механичен. Електронния е "Стемпо", а механичния "Заря". Има и сувенирници за бижута, изработени от мрамор и обковани с ламаринка с лека позлата.

Тук има повече снимки на беломраморния сувенирник, който е бил доста ценен подарък и сувенир за държане на бижута, тъй като е струвал цели 11,00 лв и е прозиведен в Кърджали. Вижда се и Свидетелство за именуване. Явно е било част от изискванията на Соца, за да се заместват ритуалите на Църквата и т.нар. Кръщене. На около 1 годинка (или 10 месеца) се е правело това именуване и на децата са се давали тези медальони "Гражданин на Враца" (или който и да било град в страната).

Тук е раницата, която е от баба ми. Една за мен и една за брат ми. Бяха доста фенски и бях доста горд , че имам такава раница. Общо взето повечето деца нямаха толкова цветна и функционална раница. Ползвах я дълги години и след детството, най-вече в юношеството. 2-ра смнимка е на пепелник, сувенир от Троян, струващ 1,00 лв. Производство на ДКЗ "Изкуство". Беше на брат ми, и май си го бе взел при една ученическа ескурзия, или пнякъде от морето като сме били. Много му се кефеше, че си го е намерил този сувенир във формата на цървул, типичен български елемент от облеклото ни в края на 19 век.

Накрая по случай Новата година, ви представям куклата на Дядо Мраз от 80те години. Спомням си я от най-ранно детство, че стоеше винаги под елхата ни по Нова година. Имаше още една снежанка и едно малко джудже с подобна дълга шапка, но бе паднала назад, а не стоеше изправена. Бе наполовина на Дядо Мраз. А пък снежанка бе много красиво направена. За съжаление открих запазен само Дядото. Дори надписа отдолу си стои "Марица" п-в, цена 2,60 лв. ОТКК 65. Общо взето нищо специално - пластмасова глава, и тяло от картон, върху който е залепена дрехата на Дядо Мраз. Ние такива кукли правехме в детската градина с дървени лъжици, или май в 1-3 клас бе това, но принципа бе същия, носихме си зелен кадастрон (или в с Т), ножици, молив, памук, лепло и т.н. и дори водни боички за лицето на куклата, която трябваше да е мома в българска народна носия, дори за пендари й слагахме нещо. Мисля че още си я пазя моята кукла. Ще я снимам ако падне някой ден.

Това е засега от мен. Честита Нова Година на всички членове на НД. Успешна година и много весели игри и смях на площадката.

ПП: Ако събера още материал от подобни Разни продукти, ще го вкарвам тук, така че може да следите темата през 2-3 месеца, може и да се е появило нещо ново. Лека.