|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Ученически чанти за големи и малки
|
|
|
Ще започна - логично - с първолачешката чанта. Тази принадлежеше на сестра ми.
Класика.
А моята беше по-различна, даже си мислех, че е уникална, защото ми беше подарък отдалече. Но както установихме с eli, а после - и с Vladito, явно и тя е била разпространен модел за времето си. Беше от много дебела кожа (или нещо такова, а и на такова миришеше) и не се огъваше, а стоеше винаги във форма. Аз даже си мислех, че е направена всъщност от някакъв много здрав и дебел картон (над 5 мм)... Повърхността ù обаче беше изпъстрена с релефни криви кръгчета - като на куфарите. Може би е било кожа на влечуго? Гигантски оранжев гущер например? 😉 Защото на цвят чантата беше оранжева. И светлоотразителите по нея - също. А джобчетата и страничните стени бяха сини. Джобчетата бяха две - както тези на сестра ми, обаче не бяха захванати за основното "помещение", а за един друг, по-тесен и голям джоб отпред. В този джоб си държах линийката, боите, флумастерите, даже чукчето, когато ми трябваше за час по труд и творчество. И чак зад продълговатия джоб започваше огромното пространство (разделено на две), което побираше всичко, включително и блока за рисуване. Чантата имаше прекрасни презрамки, като всяка от тях се нагласяше на дължина поотделно. Широки и покрити с нещо меко и мъхесто от вътрешната страна, така че да не се впиват в раменете. Страшно качествена и издържлива излезе, не знам защо сестра ми после не я е ползвала - тя си стоеше като нова! Ако някой сега може да каже и кой е бил производителят и дали изобщо е била българска...
В четвърти клас захвърлих бебешката чанта и ми купиха - както е редно - чанта с една презрамка. Грозна, безлична, от гладка кафява кожа, с по-малки закопчалки, но от същия тип като горните. Носех я на лявото рамо. Винаги! И как не съм се сещала да преметна презрамката по диагонал на другото рамо, как изобщо съм я носела - не знам (сега не бих могла). Беше ми страшно неудобна, свличаше се постоянно, а когато имахме много часове видимо се изкривявах наляво, докато я мъкнех. Е, не бях сама - и всички други ходеха така. Тази чанта побираше по-малко неща. В нея не можех да натъпча гуменките например.
В седми клас дойде модата на едни други чанти - за "големи". Даже се съмнявам да са били измислени като ученически чанти и имам усещането, че ние сме ги пригодили за такива. Бяха направени от някакъв плат и алтернатива в цвета нямаше - всички бяха тъмносини. На пръв поглед изглеждаха компактни, с размери на мъжка чантичка:
Но това ципче (средното):
се дърпаше и от там, като пеперуда от пашкул, се появяваше същинската прелест:
Имаше една преграда и две джобчета. Не знам какво прелестно съм ù намирала, но се радвах, че съм се отървала от кафявата грозотия и също си мислех, че с тази изглеждам пò така...  Наистина, мислех си го! Въпреки, че и тази, както предшественичката си, вечно неудобно се свличаше от рамото ми.
От осми клас (значи след подготвителен - да не си помислите, че синята чанта само една година съм я носила) започнах да ходя на училище с една черна раница, на която пишеше "Mitsubishi", ама едва ли е имала нещо общо с марката. Раница като раница, нищо особено за описване.
После пък дойдоха на власт найлоновите торби с разни красиви картинки по тях и вместо раници и чанти се развявахме с по една торбичка на училище. Не ги развявахме за дръжките обаче, понеже беше по-готино да увием торбата около учебниците в нея, да я прегърнем с две ръце отпред или да я носим под мишница, като папка. А пък боята как излизаше от картинките и как оставаше по дрехите... Но това е друга епоха.
И после завърших.
Добавено от donaddt:
|
- Последна редакция: 12-02-2009, 03:32
- Страницата е видяна: 15 065 пъти
- ID на статията: 1315
- Брой коментари: 19 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
