НАДЕ поздрави за веселата статия ! Предусещам, че ще е много забавно тук 😁 . За съжаление аз прякор съм нямала. Казвам за съжаление, защото всички с прякори са много колоритни личности. По късно пак ще се включа в разговора. Сега ще тръгвам от офиса, но ще се присъединя довечера пак .

п.п. От всичките ти имена най-ми харесва Мисдонева .

Ами и аз съм била без прякор. А и в училище нямахме много. По -скоро имахме странни обръщения понякога - производни на името. Приятелката ми, с която в прогимназията седяхме на един чин (светла й памет! ) и викахме Тинта (а тя беше Златина). Имахме си и Ика (от Стоилка). А някъде към шести-седми клас всички момчета решиха да си общуват като си обръщат имената - Иван - Нави, Кирил - Лирик, Ники - Икин и т. н......

И аз не си спомням да съм имала прякор в училище.
Някои от съучениците ми имаха, но не всички. Спомням си - Гъбата, Коцето (казваше се Людмил, каква е връзката - не ме питайте 😄 ), Русия или Белия (не помня кое от двете беше, а може и двете да е имало), Дъбравите, Боксера...
Знам, че имаше още, даже се сещам за хората, но съм забравила прякорите...

Ееее Надя,

Страхотна идея ... До 19тата ми годишнина никой не ме наричаше Мария (освен нашите ако не ми се караха). Мама и татко като малка ми викаха Марулка (от приказката), а после Мони или Мути, сестра ми как ли не ме е наричала (от Миза до Сис), а чичо и до днес ме нарича Мимоня ( а неговата дъщеря Ива нарича Бибоня). Приятелите ме наричат Мими най-вече, но и Марго, Мери, Мари, Марче :) А немците ме наричат просто Мария... Най-смешното е, че като съвсем малка съм се представяла като Мими Колика Дудака с партизанско име Гаянка (от къде идва това нямам представа).
Моите съученици имаха много цветущи прякори като Репата, Гърча, Тъпаняки, Виктор Яйцеклетката (това е защото много клюкареше и беше като момиче), Станчо Ръждата... А в университета излязоха още по-добри прякори от сорта на Лили Джолана (по обясними причини), Стефчо качеството, Ники Маратона, Вики талисмана и Цвети Щангата (ходи като щангист). Голяма част от тези прякори се дължат на мой съученик, много е талантлив и винаги ме докарва до сълзи с новите си хрумвания.
Б. А. Имената на героите са променени, за да не се познаят 

В училище бях Дългата. Защо ли? Сега съм само 1.80
Това се прехвърли и върху по-малката ми сестра, която мигом се превърна за децата и учителите в Малкото щръкле (от щъркелче).
Нашите най-често ни наричаха шеговито с имена, които нямаха нищо общо с тези, които ни бяха дали - Тодоричка и Грозденка 😄

Аз пък имах доста прякори. Ама искам да споделя за прякора си от един лагер - Фишек. Беше ми даден за бързо бягане. Толкова бързо, като фишек, 😁

По въпроса с прякорите... Аз имах един, но устойчив – имам си го от 5-ти клас, а и досега някои приятели от училище ми казват така...

 

Прякорът ми беше Лешо, от лешояд, не от малък сладък лешник, както си мислеше една приятелка. Измисли ми го едно момче от квартала, после се пренесе в класа ... Малко беше ученическа свалка – такива бяха свалките в 5-ти клас. Лешо, защото се подстригах късо и прическата ми приличала на лешояд. После в гимназията прякорът ми се пренесе и в новия клас, но стана на Лешадзе, все пак бяхме руска гимназия и прякорите трябваше да са подобаващи. Сега си е Леш или Лешо. Сега дори не го забелязвам, но в училище ме дразнеше в началото. Все пак – момиче с такъв прякор! После бързо реших да не се давам и взех да се надсмивам над себе си, подписвах се с една хвърчаща птица, стана забавно и вече никой не ме дразнеше по този начин. Даже съучениците ми подаряваха снимки и картинки на лешояди... Още си ги пазя. Особено се дразнеше майка ми, най-вече като някоя майка на дете от класа се обади в къщи и търси Лешо. Представяте ли си какво е това за една майка на момиче! С моя прякор имам и интересна случка: когато сме били в 8 клас, най-добрата ми приятелка (и досега!!!)  явно много е разказвала за новия си клас и за мене в къщи, защото на един семеен неделен обяд баща й не издържал и казал: "Добре де, разбрахме, че ходиш с този Лешо, доведи го в къщи, поне да го видим!".     

 

Иначе, в средното училище се наричахме на фамилии, защото в класа имахме от доста имена по няколко бройки  – 3 Марии, 2-ма Мариновци, 2-ма Ивайловци... Другите прякори бяха както и други споделяте – по физически характеристики главно (Кокала, Дудо, Тулупски, Дългуча...). На близначките викахме "двете мухички", защото бяха с черни коси. А в училището имаше Гонзо (пак едно момиче, която направо я съжалявах за този прякор, но си беше точно като Гонзо от Мъпет шоу горката), Пинчера (пак момиче), и въшките (компания от 5 момичета, пак гадно...). Като цяло децата са си жестоки и гаднички в това отношение.

След като прочетох коментарите дотук направо ми е неудобно да призная, че съм залепила на много хора прякори...
Помня и едно момче Борис, с логично съкращение Боби, Бобчо, Бобче и оттук - Фасулче , Фаса, Фас ... а дори не пушеше.
Аз като малка с гордост се представях : Тата До (което наистина показва сричките в имената ми, но не и буквите). На 4 , за кратко бях "кака Даниелка" - името на любимата съседка по вила, по-голяма от мен с космическите 8 години 😁
А съседите - Червеният ужас (заради косата), Луис (от Луис Курвалан, по обясними причини) и любимото ми семейство - Мечките. Спомнете си една детска песничка "...за зимен сън се готвела Мецана пред къщата си тупала юргана..."

Е заради това тупане на какво ли не през балкона, на жената отдавна й викаме Мечката, а на благоверният й - Мъжът на Великата Мечка.

Супер тема 😄
Моят прякор минаваше пре Цайс, Очиларката (напомням и за някаква змия - макар че не това е идеята) и всичко все свързано с факта, че носех очила... Но нали се сещате тогава очила с рамки като сегашните нямаше и моите бяха като черчевета на прозорец 🌞 , а и аз доста често ги чупех и тъй като не можехме да си позволим да купуваме нови , от време на време се налагаше да ходя с лепени рамки - и изглеждаха още по-кошмарни. 

А иначе всичко с очилатите прякори приключи в един прекрасен ден , в който  основния измислител на тези ми прякори беше хванат в голямото междучасие, от силната ми ръка и ступан пред целия клас .. Все пак бях близо една глава по -висока от него 😄
От прякорите на другите се сещам : Комина, Шмайзера, Зелето, Бръмбара, Порa, Пачата, Ушопляс, Ципирипи, Гаврош, Дегриз, Делфина, Батката, Сатаната и много други - все от приятелите на брат ми
Съседите под нас пък бяхме кръстили Жълтурките 😉

Не помня, дали не ви го разказвах някъде, но сега по повод прякорите се сетих за Ивката - Пардона, или по-точно ПардонО. Този прякор Ивката си го заслужи по достойнство. Историята е следната. Ние сме чавдарчета и ни водят да разглеждаме музеите в София. Цял ден ни търкаляха из разни разкопки, руини и какви ли още не важни места (ние сме в 3-ти клас) и нищо не разбираме, освен, че сме в София. После ни качиха в един трамвай, а ние като примерни чавдарчета не сядахме, за да има места за възрастните. В един момент една напудрена и начервосана бивша софийска кокона, но вече баба се обърна към Ивката: "Ммомченцееее, ще ми помоооогнеш ли?", подавайки му някаква пазарска мрежичка. Нашето чавдарче и мъжко момче веднага откликна, но точно преди да изпълни дълга си до край, бабата го настъпи с тънките си токчета, ама здравата. После се обърна към него и с физиономия на актриса от древна комедия каза: "Оооо, пардон, пардон!"
Ивката намръщен я изгледа, не се стърпя и на чист кюстендилски диалект се чу едно звънко: "... съм ти Пардоно, като ми откина ногата!!!"
* откина - откъсна * нога - крак
От тогава и до сега си е ПардонО, поне за нас!

хахахах
ах как се смях

Аз прякори не съм имала, даже не се сещам за кой знае колко прякори на съучениците. Имахме Коки (Весела иначе), която сама се прекръсти на Жълт лебед. Преди това един Ивайло стана Мръвката и от там Мръви (понеже на един рожден ден изяде сума ти пържоли), тоя прякор така му се лепна, че целия град в последствие го знаеше така.

А мен са ме наричали само около името ми - Людче, Люси и Лили. Особено Лили беше много "на мода" като бях малка. По същото време братовчед ми Иван беше известен на село като Лашко, понеже всички бяха убедени, че ТРЯБВА да е кръстен на дядо ни Лало

ПардонО, на DULGATA ми обра точките!!! 🤣 Супер история 😁

Ox, че е весело тук. Прякори май нямах и нямам, но разни имена. Първото име за цялата рода от възрастни: едно единодушно Пепи, с изключение на футболните приятели на татко, за които бях "малката Жига", защото татко беше Жигата. От Желязков. До седми клас за съученици и учители бях просто Павлинка, а сестра ми ми лепна една Пара, в отговор на моето грозно Мара за хубавата Маргаритка. Колко се бихме, скубахме и карахме заради тези Мара и Пара, а сега са ни любимите ни имена "само за нас  си", че ги и разлигавихме: Марче и Парче. В гимназията и университета станах твърдо Поли, което племенникът ми превърна в Польо, а Москва в Полька. Но най-обичаното от мен име употребява до днес само един човек, много любим приятел. След международна лятна бригада в Ловеч с поляци и бране на праскови, на въпроса на този приятел: "И какво прави на бригадата, Павлинке? Научили ли се да пиеш полска Виброва на екс?, аз чистосърдечно отговорих: "Не, само брах пшошковки." Ето така се роди Пшошковчето, което аз много си обичам.

Абе тука само жени сте се събрали май ;)
Чак ми стана неудобно.
Аз лично пракори не съм имал, като изключим на един лагер дето ми викаха "космичния" щото много ми харесваше това прилагателно да го закачам към хубавите неща - еди какво си е много космично.
Иначе на брат си (и той на мен) от мнооого години му викам идиот (обръщение: "идиото")  и ако други хора ни чуят остават зяпнали.

Ами ето още едно момче в отряда - добре дошъл!

Не вярвам да ти е лошо сред много жени, че чак и неудобно да ти стане 😏

А и не сме само жени моля, моля... Да си имаме уважението към момченцата ни 🛩️

Мерси за доброто посрещане.

Поздрави и от мен на всички!

Сложих си снимка от гимназията, щото от основното училище като цяло нямам добри спомени, а от гимназията като цяло имам чудесни спомени. Току виж някой от наште хора ме видял.

Ух, отклоних се от темата, рискувам админите да ме сдъвчат.

Ами хубава ти е снимката от гимназията. Нека да има и един батко сред толкова много дечурлига. 😁

Бялото поло и комсомолското сако ужасно ми напомни за батко ми 😉 . И той така се отправяше към гимназията, стиснал една кафява джоб папка, цялата изрисуана с химикал:)
Добре дошъл и от мен и попътен вятър в морето на детството!

Чантата, с която пък аз ходех, е просто за музеен експонат. Силно се надявам да не са избелели надписите.  Цялата беше изписана с мъдрости от Конфунциево, та чак до по-ново време. Като си ида в България това лято, ще я снимам.
(няма нужда да казвам, че тя се пази... и въобще тука май сме се събрали все прибрани хора ;)