Част от центъра на Ямбол. В далечината се вижда църквата Св. Николай Чудотворец и възвишението Боровец.

Това е емблемата на Ямбол-Безистена. Строен е през 15 век. Вътре има магазинчета, а отляво на входа е КОРЕКОМА.

Градската градина на Ямбол през 80-те е на второ място на Балканския п-в по големина и красота. Градината представлява остров заобиколен от р.Тунджа. Има детски кът, фонтани, розариум, изкуствено езеро, къщичка на баба Яга, спортна зала "Диана", ресторант"Златен рог", клуб"Морски" в който се тренираше с кану по реката. Около парка в р.Тунджа имаше лодки и водни колелета.

Това е драматичния театър на Ямбол. Срещу него е партийния дом / общината/. 

КОМЕНТАРИ

#1 написал: pepino (30 септември 2008)

Бях там преди по-малко от година, но за съвсем кратко и не можах да видя много. Видях този, закрития пазар - как му казвахте? Преди това съм ходил като дете и не помня нищо. Може ли малко текст под снимките, за онези, които не са от Ямбол 🙂

#2 написал: vencer (1 октомври 2008)

Снимките от Ямбол са от горе на долу: изглед на града към хълма"Боровец"; Безистена; Градската градина; Театъра

#3 написал: pepino (1 октомври 2008)

Благодаря, сега вече съжалявам, че не съм посетил градската градина. Нищо, следващият път ще знам къде да отида.

#4 написал: eli (1 октомври 2008)

Малко ми е странно, че пиша в точно тази тема 😏  но съм все пак 1/4 ямболийка и Ямбол от точно тези снимки ми е свързан с много скъпи спомени. Рано в събота цялото семейство аристократично се натоварвахме на вмирисания "Чавдар", слизахме още по-аристократично на "спирката в Центъра" и след 300 метра между блоковете магически (семейна черта ни е да се губим) излизахме точно на чешмата при входа към парка. Чичо ми живееше в стара кооперация малко по-нагоре (на уличката към Безистена, отдолу имаше сладкарница), леля в стара къща в една стръмна пряка зад хотела. Странно, в онези дни без телефон те винаги си бяха у дома, винаги ни се радваха...
После по една от двете главни улици (което също ми се виждаше странно, в Сливен има само една Главна улица) стигахме до старата автогара с дървените излъскани пейки и със селскостопанските труженици и мургавите нетруженици отново аристократично се натоварвахме на още по-вмирисания след цял ден курсове "Чавдар". И така до следващото "Дали да не прескочим до Ямбол?"

#5 написал: filipovaeli (2 октомври 2008)

PEPINO, вече не сме "през 80- те" . За жалост днес парка няма нищо общо с това за което разказвам.

Но пак е хубаво там и при едно добро желание на кмета може да се възроди отново.

#6 написал: isi (2 октомври 2008)