Franga, нямам думи! Абсолютно се солидаризирам с Цонка. След предисловието си оставям и аз останалото да го чета после с кеф. 😀 

Те са италианци, пеещи на испански.

🤣 🤣 🤣 Франга, още на предисловията се задуших. Налага се спешно да изляза на чист въздух и после ще се върна да прочета същинската история, за която подозирам, че ще предизвика рецидив на състоянието ми, но ще съм подготвена.

Ами да, вече има поне едно поколение израстнало с тийн комедии и риалитита. И те вече имат деца. Как очакваш да седнат да гледат филми за които говориш?

Във втория от почивните дни продължаваме с едно страхотно "парче" от 1986, което открих едва вчера. 😍 Както се казва, по-добре късно отколкото никога. 🤗 Но пък аз съм си такъв - обичам да откивам "стара" музика. ☺️ 

О, Зико, благодарско! Запомнил си, че Бийтълс са ми номер едно, а Пол Маккартни ми е любимецът. Много са сладки и двете му песни с Майкъл Джексън.

Кити, за теб - бонус. ☺️ 

Благодаря, Зико.

Има я!!! https://srebarnozvanche.bg/produkt/nadolu-po-valshebnata-reka-eduard-uspenski/

Огромно, блестящо, блестящо, което
в нощта срещу Празника скрива небето…
По-чудовищна гледка не знаете вие —
Дървото в нощта срещу Всички светии…

В червено и злато — листата догарят,
тревата е суха, годината стара
умира, но нейния жив плод качете —
съзвездия свещи в Дървото да светят!

Въртят се фенери и свещите греят,
листенца-мишлета в хладината лудеят,
рояк от усмивки във тебе е вперен
от Дървото с надвиснали тикви-фенери;

на котка усмивката или на звяра,
усмивка на прилеп, на вещица стара,
на жътваря със страшния налог отнесен —
всеки лик на Дървото е горе провесен.

 Няколко мига по-късно от създаването на темата, но качвам това, с надеждата, че ще бъде полезно също и за някой друг с подобни спомени, като на Свилен:

И таванът е интересен, и това с шамарите е интересно. Представяте ли си днес някой да се осмели да залепи дори "непрофесионален" шамар на чуждо дете? Ще стане "льольох, льольох, льольох" както казваше Калоянчев във "Вестникар ли". 😀

Разказът от горния ти коментар ми напомни една друга твоя великолепна, свиваща носталгично стомаха статия "Старите къщи". Препрочетох я, защото бях сигурна, че няма начин да не си споменал тавана. И ето: "... с огромния таван, на който имаше толкова чудесии от някакво много далечно време..." 😞 

Таванът, Цонке, беше велик. Къщата хич не беше малка, а и беше с доста интересна архитектура, с голям вътрешен двор. Таванът може да е бил поне 40-50 кв. м., "Г"-образен. В ниските си части да е бил около 1.50 м., но във високите - около 2.50 м. В по-нови дни, след подходящ ремонт, от него би станало чудесно жилище. Доколкото помня, подът му беше от дюшеме - дъски по един-два пръста дебели. Като всеки себеуважаващ се таван имаше и дебели вертикални подпорни греди - все пак отгоре носеше голям керемиден покрив, и се осветяваше от няколко капандури. Тъй като къщата беше построена някъде около 1930-та г., повечето от вещите в него, още тогава, през 1981-ва г., бяха стари - около 40-50 годишни. Ако къщата беше оцеляла, сега щяха да са стогодишни. Какво ли нямаше в него - сандъци, пълни със стари дрехи и обувки, стари съдове и кухненски прибори, химическа стъклария, едно-две бурета, та дали нямаше и някоя бъчва, стари инструменти, стари книги, стари списания и атласи, плочи - от старите - на 78 оборота, стар грамофон с фуния, стари радиоапарати, самовари - вероятно от 19-ти век, части от униформи, чизми, стара сабя, някоя и друга кутийка с патрони за револвер (бяхме достатъчно умни, за да не си играем с тях) - явно някой от предците на живущите там е бил я царски офицер, я нещо подобно. А бе, чувстваш се като Джим Хокинс в страноприемницата "Адмирал Бенбоу" или на борда на "Испаньола". Е, не че сме седяли чак толкова често там, навън ни беше по-интересно, но помня, че таванът беше като машина на времето - направо се връщаш в 20-те, 30-те, 40-те години. То ти стига само в някой дъждовен следобед да се зачетеш в някое вехто списание, например в "Икономия и домакинство", докато капките хлопат по капандурите. За съжаление, къщата я събориха още към 1985-6-та година и, естествено, вдигнаха блок на мястото и. Още една част от детството ни отлетя в небитието. Или отиде по дяволите, както би казал дългият Джон Силвър.

🗡️

Отдавна не съм се смял така :)))) 

Историята е съвсем по марк-твенски. Напиши още, чакаме следващите "злодейства". А впрочем аз, без да съм бил на ти с Бредбъри по онова време (а сега ми е любимец), изпразних от съдържание с приятеля ми Стоянчо едно лято на село  5-6 дини за фенери. След всеки опит ми се струваше, че "нещо не е както трябва", и подхващахме следващата от мазето. А като си дойде вечерта от градината баба... Не ме би, само рече : "Е требваше ли да опропАстите толкова лубеници за една детска игра"? По нашия край на динята казваме лубеница. И сега се сетих, идеята беше от "Патиланци", там имаше история с динени фенери. Явно Ран Босилек е чел Бредбъри. 

Гледал съм го поне десетина пъти последните 20 години. Много по-добра адаптация от адаптацията-мюзикъл на Дисни, макар че Дисни се договорил с Памела Травърс да направи този филм. Но руската версия е нещо много повече, дори от самата история на Травърс. Тя е разказ за детството, за порастването, за двата типа 'педагози" лелята, която е в стил "Макаренко" и Мери Попинз - най-добрата детегледачка, работеща срещу възможно най-малко заплащане", както сама тя казва за себе си :).

Разни реплики, които Мери казва (и ги няма въобще в книгата):

"Някога и вашите родители са разбирали езика на животните, и са знаели че Милей (детето статуя) е живо, и че можем да летим..."

"Но защо тогава те са забравили това?"

"Защото са порастнали."

Съвсем по питър-пански, нали?

Текстовете на песните са другата тема, с дълбок подтекст, който се открива едва чак когато човек порасте. Например: "за грехи людские плата - непагода, непагода...". Или тези почти мистични внушения: "Он приидет, он будет добрий, ласкавий, ветер перемен". А след 10 години Скорпионс ще изпеят как, разхождайки се по булевард Горки в Москва, са усетили "вятъра на промяната". Такива ми ти странни съвпадения ,мдаа... И впрочем тази вечер мога пак да си го изгледам филма. 

И пп, за "съветските филми". Всъщност филми като "До свиданя М. Попинс" не са съветски по дух. Режисьорите и сценаристите от онези години (70-80) са били дисиденти по отношение на системата. Много неща едва са минавали ужасната цензура, езоповия език е правило в такива филми. Което ги прави гледаеми и полезни и днес. "Молодая гвардия" едва ли някой ще седне пак да го гледа, да ме прощава Александър Фадеев и компания. 

Хахаха, нямаше, викаш, лакомства 🤣
Таванът особено ме заинтригува.

Много добра връзка направи, благодаря Цонка. И аз помня бразилския сериал, той е сниман по същото време, когато излиза и песента на Ричард Сандерсън 1980 г. Премиерата му е през февруари 1981 г. Ето защо и песента е присъствала във филма.

Ей, Franga, ти да не си писател? Страхотен стил имаш! Затова, макар че не понасям Halloween, с огромно удоволствие прочетох разказа ти.

Ахахахаха, Франга! Язък за барута, дето се вика. Направо безсрамие е да не бъде отразена от минувачите тази гениална щуротия!!! И никой да не ви изтегли ушите, и да не ви заведе при кварталния, и да не ви накодошат в училище, и да не ви предложат за намаляване на поведението, и да не се червят вашите на родителска... Абе, жалко! И никакви акробати физкултурници... Още по-жалко! 
🤣 🤣 🤣