Бяхме си опасали терасите с тия "телефони"
С пластмасова чашка като че ли става по-добре, а конеца вътре в кутийката/чашката закрепяхме с кибритена клечка.

Еее - аз го помня с кутийките от Ково Вакса
Имаше и друг подобен номер, с който се обясняваше движението на звука в различни среди - взимаш подобен конец - около 1 м, горе долу по средата връзваш една вилица за дръжката - да висят зъбците надолу, двата края на конеца намотаваш на показалците си 3-4 пъти, пъхаш показалците в ушите си, засилваш вилицата към стена (поклащаш си тялото) и чуваш камбаните в ушите си 😏 Вилицата го играе подобие на камертон 😏
Една чуудна книжка - "Да навлезем в науката с игри" описваше понятно с такива опити нАуката (ров-ров-ров - ще излезе...)

По наше време нямаше пластмасови чашки:)
Това с вилицата непременно ще го пробвам!

Ооо - пропуснах - конците трябва да са изпънати!
И друг подобен номер имаше - цепваш кибритена клечка до половината - да се захване машинописен лист.От другата страна я заостряш. Пускаш грамофона да върти плочата, и внимателно отпускаш клечицата да уцели пътечката на плочата (държиш листа в някой от краищата) - звукът се разнася от хартията 😏
С вилицата голям смях пада - особено ако те гледа някой отстрани, който не е "посветен" 😄
А как се подслушвахме по лагерите с чашите по стените - май е все едно и също явление...

Ааа, имаше чашки, аз даже май намерих вкъщи 4-5 преди няколко месеца! 😏 (Дано никой не ми ги е хвърлил...) Бяха от онзи материал, от който се правят тарелките, т.е. бели на цвят, непрозрачни; сигурно са били с вместимост около 100-тина милилитра.
И точно с такива чашки пробвахме с комшийчето по тераса да си направим телефон, но нещо не се получи. Може би не сме държали конците изпънати?...

Нали и аз това питам - защо с отпуснат конец не става? Питам, защото не знам отговора:) не е викторина!
Чашки нямаше по наше време.

Хехе, mchukanov, това същото ми комшийче го подслушвах със стъклена чаша през стената! Сигурно и тя мен де...🤣 Ама ефектът наистина беше невероятно чист звук, а пък да кажеш, че сме живели в панелки - не сме, съвсем тухлени апатраменти си бяха.

Две кибритени кутийки
омота с конец Антон
и като по чудо - в къщи
най-модерен телефон.

От едната стая Иво вика:
Ало! Кой е там?
Весело Антон отвръща:
Никой, братче. Тук съм сам!

Мисля, че музиката е на Ангел Заберски. Но текстът на кого ли беше,

Ама шпиони, ей 😄
Регина - ще я диря книжката ускорено - то се видя 😄
Да зема да лепна някоя сложна дума - интерференция, пък да взема и да уцеля 🤪 - това си е въпрос за горен курс. Сигурно по същите причини се изпъват струните Я виж, май е това http://wave-sound.hit.bg/vidovemeh.html

По мое време имаше чашки
Бели, с декорацийки някакви, и се чупеха ужасно лесно.

Ефекта сигурно  е в това ,че се концентрираш в отсрещната страна и се абстрахираш от всичко останало. Беше забавно ,но често оставахме без глас.

Съгласна съм с Регина за чашките, с пояснението, че имаше пластмасови но не и свободно. Ние с другарчето ми, например в четвърти клас, за да си наловим попови лъжички от езерото Ариана дълго обяснявахме в близкото кафене, че учителката ни е пратила да й купим кафе и така получихме заветната чашка.

Нямам спомен кога точно се появиха пластмасовите чашки. Обаче Любимият си спомня много ясно първия път, когато е видял  пластмасова чашка - около 1974-75 година, на Пловдивския панаир, пред палатата на Бразилия е пил кафе от кафе-автомат в пластмасова чашка - кафето му се сторило доста гадно на вкус. Бил е с дядо си да купят помпа за кладенеца - помпата работи и до днес:)
Дона, възхитена съм от коментара ти! Ето откъде идвала тази мода...не знаех.
А на Младен - още по-специални благодарности за "нaучния подход". Знаех си аз, че ще се намери кой...

Книжката я открих, за зла участ има печатни грешки - бели поля - точно в увода на частта за звука 🤬 Ама какви хитринки имааа - калейдоскоп, кино в кутийка, балансиращ палячо от картон...и много огън 🤪 тези дни, като съмне, ще я има 🙄

🤪 Абе гяволска работа - пак не се връзва, щото и двете кутии са еднакви, какво е мембраната и кое не е И знаете ли какво се сетих - бъцкахме карфички в телефонните кабели - нали са твърди и предават трептенията, ужким има връзка, а тооо 🤪
ПП Мембрана не е ли кожа, ципа, обвивка, някаква - или древен лист за писане, ама не палимпсест Като почнете с тия думи, значиии 🤪 😁

Тая книжка ("Да навлезем в науката с игри" ) да не е оная книжка (какъв изказ!) в която имаше описано как се чупи линийка, благодарение на атмосферното налягане - слагаш линията да стърчи от масата, покриваш я с лист, удряш стърчащия край и линията се чупи. Да ви кажа - утрепах се да опитвам - ми не става!

Gamina, ето виж малка част от книжката в този сайт http://www.zabavniopiti.hit.bg/

Мерси Хрис!
Спомних си я и тази книжка, но може би чудесията с линийката е била от друго място.