Селски соц декор » Нашето детство

№1 от: zaharisa (16 април 2009 16:13)

Иска ми се да съм била на гости на някои от тези хора. Да съм им разгледала ковьорчетата по стените - и тъканите и бродираните и хартиените, рисуваните табли, снимките по стените и във витринките, да ми разкажат спомените си, иска ми се да чуя звъна на покрития с каренце червен телефон със шайба.
Благодаря Наде, на някои от снимките сякаш усещам и домашната миризма.
(на първата снимка върху шкафчето виждам корицата на френски приказки, а под него камионче, като това което наскоро Дани ни показа, нали?)

№2 от: Надя (16 април 2009 16:18)

Май да, не се вижда добре. Това е за начало, ще ги допълвам, просто базата данни е огромна. Това е и като подарък към тези хора, защото вече някои от тези къщи са поангличанчени и съвсем не изглеждат така.

№3 от: isi (16 април 2009 16:51)

Резедавото легло на първата снимка - с металните рисувани табли! Точно като по моите села, и на двете! Че и дори и картината с този снежен всръх - и тя май е същата!
Чудесно, че ги сподели, Надя!

Обожавам още белите бюфети с чиниите, чашите, стъклата...
... чергите, ковьорите (на село мама като дете била бродирала някои от тях и аз просто не можех да повярвам!), възглавниците, каренцата....
.... ох, СНИМКИТЕ!, по стените, над леглото, големите семейни и сватбени, малките, подпъхнати в рамките на големите снимки, в рамките на огледалата...
....а по някои от леглата навитите на руло до стената юргани, завити с покривалото, чергата...
На мен всичко това ми създава уют и ми носи топлина! Сигурна съм, че не при всички е така, но за мен е! Защото е свързано със спомени и любими хора! Харесвам декора, съшит от най-различни цветни малки късчета! Съшит от цветни късчета спомени! Дори отстрани за някого може и да са несъвместими, но в очите и паметта на стопаните подредбата е най-милата, най-логичната, най-красивата на света!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№4 от: zaharisa (16 април 2009 17:34)

А лилавото мушкато, а порцелановия пепелник- крепост Баба Вида... Да шарено е, да, някои неща са смешни от днешна гледна точка, но са гордост за хората, събирали и красили дом

№5 от: ashtree (16 април 2009 17:49)

....защото вече някои от тези къщи са поангличанчени и съвсем не изглеждат така... Супер снимки, браво, Надя! А между другото доста англичани, които купуват къщи по нашите села, запазват интериора едно към едно. Британците се славят с това, че са почитатели на всичко, което е ретро, vintage, и довущ като нас събират стари носталгични вехтории по мазета и тавани:)

№6 от: Pavlina Iossifova (16 април 2009 20:48)

Наденце, това е просто гениално! Къде напипа този неописуем архив? Да не би сама да си го събирала? Давай, слагай още! Две шити със синя бродерия ковьорчета за стена успях да спася от бабината къща преди да я продадем, но още мрънкам на баща ми, че не ми разреши да взема белия кухненски бюфет. А какъв ужас и болка изпитах като видях почти същия у една моя приятелка в Швейцария! Купила си го на битпазар. Оказа се, че такива кухненски бюфети са били много разпространени в Германия, Австрия и Швейцария през същите 50-те - 60-те години като у нас. Абе аз отдавна съм открила, че дизайна и модата през 20 век в сферата на масовото потребление никога не са се отличавали катастрофално в Европа, със или без "желязна завеса".

--------------------

-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.

№7 от: Айви (16 април 2009 20:59)

Отново се прибрах на село! Зърнах бабините каренца и покривки, стъпих на домашно тъканите черги, поседнах на старите столове, отворих белия бюфет, за да си извадя чаша за лимонадата, която дядо ми е купил... Видях стария гардероб на баба, подарък от баща й за нейната сватба... Подремнах на старото селско легло...

Благодаря, Наде!

№8 от: mia.yaneva (16 април 2009 21:13)

Откъде ги изрови, Наде, тия работи! Напрово ми се доплака! Не, защото разпознах някои работи от моето детство - за тях след малко ще кажа, а защото тези къщи изглеждат толкова подредени и пусти. Приличат ми като да са стегнати за продан, хората са ги опаковали и няма да се върнат повече! Даже на първата снимка има пакети на масата ... Тъжно ми стана, извинявайте! А иначе металните табли с рисувани картини в стил "наивизъм" - леля още има такива на село, и тъкани от баба ми сини чаршафи, както се вижда на едно легло отдолу, и белия бюфет с ракиени чашки от 20 грама - на село, на село още пием с такива... и черни везани възглавници с маргаритки, точно такива имаше у другата ми баба... Ох, не ми се говори вече - благодаря и мъчно ми стана! Тези къщи изглеждат точно така, че никое дете повече няма да си играе с камиончето от първата снимк, нито пък някой ще поседне на диванчето до печката като жена му готви да си поприказва... Колко мила кухня! Но ти качвай, качвай! Пък някои от нас може и да си поплачем...

№9 от: Надя (17 април 2009 10:33)

Амии това ми е работата, рекламирам ги тези къщи, те са за продан.

Имам огромна база данни и затова ми трябва време да изровя всичко, но определено ще допълвам.
Някои наистина са променени и са поагнличанчени, знам защото познавам англичаните които са ги купили, не че са лоши хора, напротив, адски са мили, но къщите си ги модернизират за да могат да живеят в тях, тук там има по някоя керамична чиния или каренце, напомнящо за хората от преди, но съвсем не са запазени в състоянието в което ги виждате от снимките, затова ми се искаше преди снимките да влязат завинаги в архив, да останат някъде, точно такива каквито са били и каквито ги помним!

№10 от: mia.yaneva (17 април 2009 11:14)

е, знам си че това ти е работата - аз така риторичен въпрос... личи си, че са подготвени за продан, лъха на изоставено завинаги, както и писах :) а ти преди да продаваш, прибери и някое друго камионче :)

№11 от: zaharisa (17 април 2009 13:54)

На вилата над спалнята на баба ми имаше ковьорче. Купено, наистина, не домашно, жакардово като покривките, които се продаваха тогава.
Снимките на тези къщи ми припомниха, че към изображението от това ковьорче се връщам със затворени очи в трудни моменти, когато искам да се скрия в себе си.
Малка уютна къщичка, към която води пясъчна пътечка. А зад нея се вижда, че пътечката продължава към едно далечно нататък.
Толкова пъти мислено съм влизала в нея, толкова пъти съм отваряла прозореца от другата страна и ми е лъхвало на море, толкова пъти съм си казвала, че това е моят личен дом ...
Никога в детството си не съм мечтала да живея в приказен замък или друг вид огромна къща, винаги в игрите с битови сюжети съм си представяла именно тази - къщичката от ковьорчето.

№12 от: Krista (17 април 2009 14:58)

Всичко това ми напомня онази неповторима атмосфера в бабината къща, където като малка играех безгрижно, а когато станах гимназистка, пак там, намирах своя спокоен пристан от домашни задължения - през ваканциите винаги ходех при баба, а тя само ме глезеше и ми се радваше.
Имаше същото легло с рисувани табли - на едната беше нарисувана река, лодка с човек... понякога си фантазирах, че тази картина наистина съществува някъде по света, в някое райско кътче...Също и "мързеливият електрически ключ" висеше и над нейното легло. Точно същата декоративна хартия от втората снимка имаше над голямата готварска печка. Чергите, каренцата, ковьорчетата, покривките на леглата...всичко е толкова познато. Това е духът на селската къща.

№13 от: ive (17 април 2009 18:36)

Някой някога е редил с любов тези стаи. Така ми напомнят за тези на село.

№14 от: filipovaeli (21 април 2009 09:10)

zaharisa ,много миличко ми стана от последното ти изказване...благодаря ти!!!

--------------------

Щастлива съм че ви открих!

№15 от: freja (8 май 2009 00:07)

И аз, като Krista, си представях, че фентъзи-пейзажите от изрисуваните табли на леглата наистина съществуват някъде. Даже си представях, че съм там и си измислях истории. Наум. Тези истории никой не ги знаеше, защото на никого не съм ги разказвала, но затова пък всички знаеха, че обичах да прерисувам картините от леглата. Да си призная, колкото и да пробвах, с пейзажите това не ми се удаваше особено. Обаче имахме (и все още са си там) две метални детски кошари; и понеже са детски, по таблите им имаше детски рисунки. Ей, особено един Зайо!!! Колко пъти съм го рисувала, колко съм му говорила, колко съм му се оплаквала (май не съм споделяла радости с него, като се замисля - то, като съм щастлива, за какво ми е да се завирам в кошарата и да си говоря с някого, пък бил той и Зайо...). Много исках да си го взема в града, но не измислих начин как.
На село, освен металните изрисувани легла, имахме и дървени такива. Но мисля, че от последните вече ни едно не остана, защото просто изгниха и ги замениха с мааааалко по-съвременни дивани (а ла 80-те).
Засега нашата къща (т.е. къщата на баба и дядо) не е поангличанчена и даже от време на време подочувам, че майка има по-сериозни планове за нея, като например да я ремонтира основно и да вземат да я пообитават малко с татко... макар и само през лятото... Ще се радвам, ако отново живне това място, много си го обичам.
Благодаря ти, Наде, потопих се отново в този отдавна недокосван уют!

№16 от: rossi9 (1 юни 2009 01:55)

gospodi, tolkova miri6e na detstvo... AZ pakbqh vlubena v trite me4eta na stenATA I LEBEDITE po tablsata na legloto. izmislqx si celi istorii za princesi...

ne znam dali o6te gi ima... dano radvat na niakogo detsata... na selo se krade vsi4ko, znaete...

Господи, толкова мирише на детство... Аз пък бях влюбена в трите мечета на стената и лебедите по таблата на леглото. Измислях си цели истории за принцеси...
Не знам дали още ги има... Дано радват на някого децата... На село се краде всичко, знаете... (ред. от isi: Пишете на кирилица!)

№17 от: Anakin Skywalker (27 февруари 2010 17:16)

Наде, отново ме върна назад в годините при баба и дядо на село🙂
Или както пееше Васко Кеца в онази песничка:
"Споменът ме връща в дядовата къща...."🙂

--------------------

"Всички възрастни са били деца, но малцина си го спомнят"
Антоан дьо Сент Екзюпери

№18 от: Надя (25 април 2010 16:59)

Добавих и няколко елементи на селския соц декор, любезно предоставени ни от Tivesto. Аз лично много се радвам да видя онова, което баба наричаше - джебникът. Вътре беше като пещерата на Али Баба:):)

№19 от: катя милушева (25 април 2010 18:35)

Еха, игленик, поне така ние викахме на едно такова приспособление, в което се побираха многоооо неща hiphip

. Мисля, че и те се връщат на мода в детските стаи! yeye

№20 от: undo (25 април 2010 18:49)

Я, игленик чехълче - и ние имахме такъв и все се пробвах да обуя чехълчето. А металните легла от първите снимки

И аз в такова спях, само че детско и с мрежичка отпред. И на таблата също имаше картинка. Ех, че мило ми стана...