Това стихотворение от Александър Геров публикуваме по предложение на наш читател (но не разбрахме точно кой от регистрираните в сайта е, затова нека да сам да се обади).

 

Цирк

Играеше си вятърът есенен
със пожълтял отбрулен лист.
И в цирка с куполите весели
аз влязох като журналист.

До мен на пейката седяха
и си шушукаха деца.
В захлас арената следяха
с очите си като слънца.

Шегите прости на смешниците
посрещаха със взрив от смях,
а скока смъртен върху жиците
с напрегнато и плахо: "Ах!"

Ах, всичко бяха те забравили
под веселия цирков свод.
Живееха със дъх на ангели
своя вълшебен млад живот.

Аз трябва репортаж да правя
за този цирк. Но аз не ща.
Аз искам детската забрава
да влезе в моята душа.