Дааа, мислех си аз, че някой ще си пази все пак и мантичката от детската градина! Браво!  Ама така е много добре представена - в действие, така да се каже! Пък и идва като добър аргумент за връзката на нашето детство с децата днес :))

Аз си спомям по-различни десени и съответно по-избелели цветове :)) Но най-важното, което липсва на тази мантичка, са избродираните инициали :))) Избродирани с някакви завъртулки Ако някой си пази и такава мантичка - "надписана" красиво...

Обаче, аз май си идвах на градина с мантичката и така си тръгвах, не съм имала дрехи "за вкъщи". А с "официални" дрехи бяхме и когато щяха да ни снимат индивидуално  за картичка за 8 март или за календар за Нова година. :)) Е, ако не забравите да кажете предната вечер на мама и да си дойдете с мантичката, която на обяд да успеете и да окапите с манджа :)))  В такива случаи за снимката другарките ни обличаха дрешките на друго дете :)))

Аз съм имала няколко цвята мантички.Но не си спомням дали всички ходехме с еднакви. Може би сме имали по две, ако едната трябва да се изпере, да отидем с другата на следващия ден. До преди няколко години пазех една резидава  с пепитени джобчета.Имала съм и синя и червена.

А за празниците също имахме градински тоалети.  Момченцата с ризки и панталонки а момиченцата с блузки и полички. Имахме и други едни роклички., но.........всички еднакви! Не си спомням да сме ходили с домашни дрихи.Може би и тези градинси тоалети са ги плащали родителите, защото след празниците оставаха за нас.

Моят спомен е че мантите ни ги обличаха върху дрехите с които идвахме, но може и да не е било така все пак са минали  доста години от времето когато носех мантички  . Все още имам една червена с едни пепитени джобчета и бродерия на цветенце, но нямам избродирани инициали на нея. Но си мисля  че не беше задължително всички да сме с еднакви мантички.
ПП: Сега я обличам на  моята дъщеря когато седи при баба си и ми е много удобно защото не си цапа "дрехите за вкъщи" 😄

Мантите, ех спомени, спомени!
Момичетата носехме червени на цвят, а момчетата сини, долнищата ни бяха едни шорти в съответния цвят, които за краката  прилепваха с помощта на ластици .
На всяка манта имаше пришита апликация от онези, текстилните спомняте ли си ги?
И инициалите на детето, за да не си ги бъркаме. А торбите за детска градина спомняте ли си? Едни бели, платът напомня на хавлиените кърпи от едно време, отгоре се завръзва и се получава нещо подобно на военна мешка, съответно също има избродирани инициали. А вътре, дрехи за преобличане ако се наложи. Моята баба все  още пази моята торба с  мантата вътре!

Ееееее, аз имам моята торба, да взема да я снимам и да я сложа ли? Тя е с избродирано мече и инициалите ми. А на т.нар. престилки, както им викаме ние, тук, по нашия край също имаше избордирани инициалите, за да не се объркат с престилката на някой друг.

За съжаление не заварих престилките в детската градина, защото през този период живеех в Москва, където такова нещо нямаше. Но затова пък като си дойдох в София  на 8-годишна възраст си спомням, че на училище тръгнах с черна сатенена престилка със задно закопчаване, за която вече писах в единия от постингите си.
Наскоро в Барселона видях група деца от местна детска градина. Всички бяха с подобни престилки на българските от онова време - момчетата със светло-сини, момичетата с бледо розови. И най-интересното, че учителката, която беше с тях беше със... същата бледо-розова престилка :)
PS- а някой да си спомня за дългите нощници, с които в България в детските градини са спали и момчетата и момичетата? Т.е. нощници като дълги до глезентие ризи- подобни на мъжките от 19- началото на 20 век? Чувал съм за подобно нещо, но не съм сигурен дали е било така.