Цветните семейни портрети

Винаги са ме впечатлявали!

Сигурна съм, че за някои, които нямат мили спомени от такива портрети и нямат любими хора върху тях, тези снимки биха били кич.

За мен са били и са най-любими за съзерцаване! Не си спомням да е имало случай, в който да премина край тях и да не се вгледам в образите. Така и до днес! Въздействаха ми различно и по-силно от малките снимки в кутиите и албумите. Може би просто защото са големи, в рамка, на стената, там, където всички могат да ги видят.  Като дете си мислех, че са цветни снимки, после май си мислех, че са прерисувани образи от снимки... А те май се оказа, че са оцветени снимки, понякога комбинирани от няколко малки отделни портретни образа.  Не знам каква е техниката на направата им. Кажете ми, ако знаете, макар че не това е важното... Не казвам, че са по-ценни като качество от малките черно-бели оригинали. Но за мен винаги са били по-значими, може би защото семейството е избрало, това да е неговият образ.

Това са няколко портета на семейството на моя баща и на семейството на моята свекърва.  На снимките има любими наши хора, които вече не са между нас. Техните портрети стоят на стените, където са си били, още преди аз да се появя на бял свят. Това ми носи спокойствие...

....