> Моето семейство / Песнопойка / Видеоархив > На нашите баби с Обич
На нашите баби с Обич25-03-2009, 00:53. : Ekaterina Matveevna |
|
От "Китеника на баба" върху мен се изсипа цял океан полузабравени спомени - топли, цветни, ароматни и меки. Май пак бях забравила за баба. Въпреки че тя не ме забравяше. Тя беше нещо като дома, в който се прибирах, и който си стоеше все там, на същото място, готов да ме приеме винаги, когато ми потрябва защита. Тя беше нещо като топла храна, когато си гладен, като тишината, когато си уморен, като огънче в огнището, когато си измръзнал. Знаех, че тя е там, за да има с кой да си поговоря, когато ми е студено, да подържи ръката ми, когато съм уплашена, да ми разкаже някоя история, когато ми е скучно, да понесе грубостта ми, когато съм нервна. И тя винаги беше там... Докато един ден тихичко не си тръгна...
И понеже обикновено, когато това е възможно, забравяме да им благодарим, да им кажем колко ги обичаме и колко ни липсват, може да го направим сега - независимо от това къде са нашите баби - до нас или над нас. И да им поискаме прошка.
Ето например с тази песен:
Бывает, что жизнь и не балует,
Бывает сплошной переплет... И только лишь добрая бабушка, Утешит тебя и поймет. Мы все для нее дети малые, Примчишься сквозь ветер и дождь, Ладони ее исхудалые К губам осторожно прижмешь. Бабушка Зоя, бабушка Нина, Бабушка Таня, баба Полина, Бабушка... Бабушка... Я люблю тебя!
Бабушка Зоя, бабушка Нина,
|