Колко съм пораснала

21-11-2009, 18:40. ��: катя милушева

Колко съм пораснала...

Времето лети неумолимо, но ние си мислим, че през нашите очи светът си е същият.
Когато съм се родила, пред къщата ни засадили борче... През годините не се вглеждах чак толкова в него, знаех, че е там, където трябва да бъде, и знаех, че е моето борче. Когато беше достатъчно високо (сякаш беше вчера), го украсявахме за Коледа с хартиени играчки и гирлянди и доволно го гледахме през прозорците на първия етаж. После подрязвахме клоните му, когато се провираха към прозорците на първия етаж (по Коледа), за да ги украсяваме... Подрязвахме ги, когато опираха в терасата на втория етаж...
Скоро разглеждах снимки от годежа със съпруга ми и то, моето борче, ми се стори много малко... Това бе някъде преди... години... На снимката виждах върха му...
Сега надвишава къщата, върхът му не се вижда и корените му надигат циментовите пътеки....
Колко много съм пораснала... Но корените ми все още са здрави и са там...

��