Спомен за едно любимо кино

Ето го киното на моето детство и на повечето софийски деца - Цанко Церковски (Модерен театър). Един от най старите кинотеатри не само в БГ, но и на Балканите. Имаше някаква собствена атмосфера почти аристократична, въпреки комунистическото име, което му беше наложено през годините. Още си спомням огромната навалица пред него за някой интересен филм, дългите опашки пред касите, купуването на билети две седмици по рано, надлъгването с лелките касиерки и разпоредителки, че имаш 14 години, за да те пуснат, ако филмът беше забранен за деца. Време в което ходенето на кино беше един малък празник. И колко е тъжно да го гледаш сега така запустяло и оставено на произвола. И риторичния въпрос - Ние ли сме единствената столица в Европа, която няма кина в идеалния си център,и за да отидеш на кино трябва да се качиш на колата и да ходиш в някой от големите кинокомплекси в периферията на града??? Другите големи градове и столици на Стария континент по глупави ли са от нас, че си запазиха кинотеатрите???

Ето го и заснежения покрив на кинозалата, простиращ се във вътрешния двор между няколко кооперации