Летим, летим... децата веселим

Да, ама не, става дума за шапки...

В една приказка на Джани Родари от небето заваляха шапки. Всякакви. Та и тази статия е такава. Не знам защо се сетих точно за шапки, наскоро чух да ги използват като обида, "шапките дойдоха", и нещото ми се наби в главата. Накрая реших да опиша дъжда от велики шапки, който би се изсипал над Сливен в детството ми, ако... Срам, забравила съм приказката на Родари.

Заб: Думата „шапка" използвам съвсем по деЦки, не че децата не обиждат, но това е една съвсем различна тема, за друг сайт.

Започвам с плетените шапки. „Дамските" обикновено бяха от няколко ката прежда, подгънати долу. Ако плетачката решеше съвсем да блесне, се появяваха шнурчета, райета и осморки. Идеята беше шапката да е дебела и да стои права, за да Топли. Естествено трябваше да е вълнена. Сега на това нещо казват „дамско боне" и струва майка си и баща си. Моята майка имаше синя и червена такава, червената веднъж й спаси живота, по съвсем прозаичен начин, при един ветровит сблъсък с керемида. Все пак говорим за Сливен през 80-те, не че сега не духа.

Имаше и по-засукан плетен вариант, ала барета, с ажури, през които сигурно е духало (вж. по-горе). Такава носеше учителката ми по музика, розова. Може и да съм разказвала вече за нея, за шапката, защото за учителката не помня нищо, освен фамилията, Рафаилова, викахме й Ръф и Реди на някакво идиотско филмче май с мишки. Шапката обаче час по час се промушваше нагло през вратата и призоваваше хористите на хор, след часовете. Учителите я мразеха.

Гледайки списания от онова време стигам до извода, че са се носили и неплетени шапки, но тях не помня. Само кожената ушанка на учителката ми по физическо, рускиня. Беше разкошна!

Мъжките плетени шапки безспорно бяха по-скучни, обикновено черни или меланж, като терлиците. Баща ми имаше цял куп пациенти от селата с подобни шапки, обикновено ги носеха накривени настрани, като кацнали. Съмнявам се да са топлели, по-скоро издаваха някаква байовско-племенна принадлежност, поне чичовците с такива шапки винаги бяха най-червендалести и гръмогласни, и разтовареха ли благодарствените си подаръци, най-напористо си искаха обратно торбите и щайгите. Иначе все още сме в Сливен от 80-те, значи си имаме доволно шапкари (предупредих ли си предвидливо горе, че не обиждам никой, а!), но това е съвсем отделна тема, за която отдавна ми се ще да пиша, но сигурно пак ще е с хиляди уговорки.

Учителите и по-висшестоящите мъже носеха ушанки със завързани горе... ами, ушички. Или каскети, пак черни, сиви или рибена кост, все пак Ленин го има на снимка с каскет. Баща ми ходеше с нещо като барета, за която много ме подиграваха в училище. Дядо ми – с мека шапка. Беше нисичък и важно се изпъчваше, за да си я нагласи в огледалото. Баща ми е висок и винаги прикляква.

Детските шапки обсъждахме доволно някъде из сайта. Космонавтки, плетени, с пискюл, без пискюл, ушанки. Мразех ги всичките. Имах една особено „гъзарска", в червено и синьо, с формата на фес, ама иди обясни на другарчетата, че не е, а ми я е оплела леля Павлинка. Същата ми беше оплела и банския, мразех и него. Ще ми се да вярвам, че не го е правела с лоши намерения.

С шапките е свързан и първия, все още тих бунт в живота ми. Излизахме от къщи „опаковани", с ръкавици, шал задължително плетен и задължително на устата, и шапка. Махахме щастливо на баба за довиждане и зад ъгъла сваляхме шала надолу, а шапката изчезваше в чантата. А там беше пълно с учебници, учебни тетрадки, пособия, пергели, транспортири, пускащи химикали, лепила, ножици, по-късно лексикони, и шапката съвсем се сплескваше. И така й се пада!

Или шапките си валят, сред тях са червеното „боне" на мама, „баската" на баща ми, меката шапка на дядо. О не, забравих Лебеда, най-великата шапка на света! Беше бяла и огромна, от някаква изкуствена материя с дълъг косъм. Баба ми я слагаше само в много специални случаи, половин час преди да излезе я сваляше и внимателно четкаше и разрошваше, същото се повтаряше и щом се прибереше. Позволяваше ни да играем с обувките, „златата" и акордеона й, но не и да пипаме Лебеда. После оригиналът се похаби и баба си купи друг, беше по-непухкав и леко сив, и веднъж влезе в историческо пререкание с една калайджийска златарска сергия, но това вече е Сли'ен от 2000 година, сиреч не ни интересува.