Суранайка - Стефан Воронов

Много странно - бях сигурен, че преди време съм публикувал тази песен тук. Но не я откривам при нас 🙄 Това е една затрогваща история (вярно оригинала не е български) за момчето и неговото любимо... магаренце, спомените, носталгията, детството всъщност. Популярното изкуство така се прави, че дори и от такъв сюжет - момче и магаре 😄 - може да "извади" нещо наистина хубаво! Е, далеч съм от мисълта, че песента е някакъв шедьовър - все пак това си е естрада.
Някога, сред десетината-дванадесет плочи, които имаше на село (казва се Замфирово, намира се горе - в Северозапада, в най-затънтените места на България 🙄) и които слушах на първия грамофон на татко (един такъв бял-бял-бял, чуден - ама наистина почти всичко му беше бяло, даже игличката му беше бяла!), беши и този "сингъл", както му казваме днес на това, иначе просто "малка плоча" с 2-3-4 песни: Воронов със "Суранйка" и "Вечерен зов" (Над дърветата изгряват светлините на града...). Някъде съм разказвал, че на село ми липсваше избора на слушане, четене, гледане (споменах вече, че бяха останали само 10-12 плочи; четях каквото си донеса от Берковица - иначе, защото си бях "книжно плъхче" от тогава и не не можех без "прочетено ред" - "поглъщах" глупостите от в. "Работническо дело" и "в. Земеделско знаме"; или пък си купувах от книжарницата, която отваряше май-май само в два дена (не се изненадвайте - и тогава и днес хората се "скътават"), но пък от там съм си взел най-любимата ми детска фантастика "Момиченцето от Земята" на Кир Буличов - за което пак не съм писал, а трябва! (Ехоо, адми - ми пише де! 😄).

А за телевизията... ами не трябваше да притеснявам вечно-болния, вечно-сърдит, "гига-серт" 😁, мой дядо (който не помня с добри чувства, само с жал сега в сърцето си, за разлика от баба: тъй става кой, каквото си заслужи в спомените, нали така!). Не винаги и "Опера"-та се справяше с това да възпроизведе гледаема картина. Та, обикновено "заточен" в т.н. "стая за гости" (тоест втората стая на къщата - в интерес на истината тя беше най-добре устроена) основното ми занимание беше да слушам пак и пак, и пак... и пак, и пак - тия няколко плочи. Е, разбира се - това привечер, след като са ми "извикали" и не можех вече да си играя с приятелчетата, не можех да търчам наляво-надясно, да се катерим, скачаме, падаме от каквото и да е, след като като сме прибрали вече козите, овците и всякакви другакви животинки, след като са ми "наложили" да заспивам - ми, то да си легнеш през лятото в 8 си е престъпление - чухте ли, днешни баби и дядовци! Повторете си го: Пре-стъп-ле-ние! Децата, след 10 години, НЕ СИ лягат в 8 часа и НЕ СТАВАТ в 5! Разяснихме ли се!? 😄

... Тъй са ми се "набили" тези песни в главата, че наистина помня всяко пукане, драскане, прескачане (имаше след многото слушания и това) и се дразня, сега, когато не го чувам. Все пак... наистина се отклоних от основното! Извинете!

От доста време съм си харесал един "съвременен" клип на човек, с псевдоним "vesmar". Ей го:
[файлът е премахнат от vbox7.com]

Текста (наистина е малко смешен):
Имах приятел във мойте игри,
Суранайка.
Магаренце малко със дълги уши,
Суранайка.
Суранайка!

Туй име ме връща във детските дни,
в моят китен, роден край.
То спомня ми слънце, поля и гори,
моят бащин дом.
Суранайка!

Спомни си детето, то мъж е сега,
Суранайка!
Ти пак си със него но само в съня.
Суранайка.
Суранайка! /2/

Магарешкси работи, значи 😄. Това е!