|
Аз, както сигурен съм и всички в махалата, знам филмите от нашето детство наизуст. Или почти наизуст, но предполагам така е с всеки от вас. Под филми разбирам не само детските истории, а всичко което сме гледали и слушали, и продължаваме да гледаме, и слушаме отново, и отново. С всяко повторение в главата се загнездват определени мисли и реплики, и там те се превръщат в автоматични фрази, които използваме несъзнателно в разговорната реч. Интересното е, че в моя случай това се предаде и на поколението. Така хора, които са извън най-близкото ни обкръжение чуват нещо и започват да се питат откъде е това. Звучи им познато, но откъде беше?;о)
Естествено следват разяснения и приятни спомени. Ще споделя някои от тях, заедно с източниците и ситуациите на употреба. Макар че, вероятно по-интересно би било да се отгатват източниците. Не знам, ще оставя на вас да прецените. И така в произволен ред неща, които се сещам в момента:
- Добре е, но ще трябва да носиш шапка (Войната на таралежите) - отговор, дали нещо е станало добре;
- Свръхгениално (Рицарят на Бялата дама) - за нещо ново и/или заслужаващо похвала;
- Кебапчета! (С деца на море) - сещате се, нали? Но като едновремешните кебапчета вече няма :о(
- Ола Хулия (Синьо лято) - поздрав към близък познат;
- Ех, другарю подпоручик (Тримата от запаса) - за нещо тъжно, което кара сърцето да се свие...;
- Децата са деца, но и ние сме хора (Войната на таралежите) - често срещана ситуация за всеки родител;
- Абе аз защо не взема да ти туря шапката (Баш майсторът) - когато ми писне от нещо или някой;
- Знаеш ли колко ми е кръвното, вчера го мерих (Войната на таралежите) - ако някой ме ядосва много;
- Ех, чичо Манчооо (С деца на море) - в изблик на радост;
- Форд ма, форд! (Войната на таралежите) - в отговор на много тъпи въпроси;
- Бесней, човече! (Призраци под виенското колело) - ако трябва да мотивирам някой;
- Съвсем я объркаха тая учебна програма (Войната на таралежите) - ако нещо не върви като хората;
- Кюфтетатааа! (Вилна зона) - ако се появява/става нещо важно?;
- Де го чукаш, де се пука (Капитан Петко войвода) - ако нещо не се получава;
- Имам да спя още 10 минути (С деца на море) - ако трябва да ме чакат за нещо;
- На саздърмата и трябва майсторлък (От нищо нещо) - за всяко нещо, което си има чалъм;
- Стоичко, Стоичко... (Васко да Гама от село Рупча) - ако предстои някакво изпитание/трудност, като да се изкачат 8 етажа по стълбите;
- Кире, мери! (С деца на море) - ако някой помага за нещо;
- Аз, като стар борец... (Рицарят на Бялата дама) - когато искам да се похваля с нещо;
- И тебе ще те бият! (С деца на море) - ако някой е сгрешил и заслужава порицание;
- Ти знаеш ли на кого леем? (Опасен чар) - става за хвалби;
- Контрола! (Да обичаш на инат) - при проверка на нещо или някой;
- Тайнствено е като в мансуба. (Рицарят на Бялата дама) - в ситуации с неизвестност и необходимост от мисловна дейност;
- Той е малък и не знае. (С деца на море) - ако трябва да се наложи авторитетно мнение;
- Щом е Юлия, може! (Войната на таралежите) - одобрителен отговор/мнение за нещо;
- Зех тъ Радке! (От едноименната театрална постановка) - когато получа и/или се сбъдне дългоочаквано нещо;
- Спри да четеш и ще видиш какви идеи ще ти дойдат (Васко да Гама от село Рупча) - за насърчаване на креативното мислене;
- Все трябва да си човек на някого... (Войната на таралежите) - това не се е променило с годините...;
- ...
Наред сте вие, мили другарчета!
П.П. Уверявам ви, че в главата ми има стотици, да не кажа хиляди подобни, но само за тези се сетих. Както всеки превалил 50-те, тъкмо разбрах всичко, и започнах да забравям... :о)
|