Каня ви на кино! Част 2

Като сме на вълна филми, нека продължим в същия дух.

За разлика от Боряна обаче, аз няма да бъда гид на някогашните столични кина. Много силна носталгия ме налегна. Просто искам да ви напиша една загадка, а вие, мили деца, ще познаете филмите.

Задачката е от 2 части и никак не е трудна! Ще опиша художествено началото на два филма а вие ще ги познаете.

 

Загадка 1

 

Шанхай 1935

В задимения бар цареше особено настроение, изпълнено с възбуда. Край масичките околко дансинга бяха насядали мъже и жени от различни националности, авантюристи със съмнителна репутация, долни мошеници. Сред тях сноваха дълкокраки продавачки на цигари с къси полички, а келнери в черни смокинги разнасяха екзотични блюда. Тютюневият дим тежеше от сладникавата миризма на опиум, от всички страни ечеше весел смях. Не ще и дума това беше типично свърталище на пропаднали типове, но тук беше весело и приятно. Обречените пируваха. След няколко години светът щеше да се хвърли в най-опустошителнта война в своята история.  Отделени с ниски стъпала и парапети, край стените се редяха сепаретата за по-интимни срещи, скрити с леки завеси от общия салон. В дъното беше барът, а до него се издигаха подиумът за оркестъра и малката сцена. Това пространство беше под опеката на огромни китайски божества от червено дърво, които стиснали мечове в ръце, с хладни усмивки наблюдаваха човешката гмеж в нозете си. Вляво от сцената висеше гигантски брознов гонг. Окачен на дебели въжета, той почти опираше в пода. Зад него надничаше разгневен дракон, възправен на фона на изкусно изрисувани планински върхове. Под гонга се беше настанил мускулест мургав мъж с шалвари, положил направо на голите си гърди палка с голяма топка на върха.......

 

Загадка 2

 

Южна Америка 1936

Джунглата тъмнееше тайнствена, злокобна. Тук-там през високите гъсти корони на дърветата и усуканите лиани се процеждаше по някой блед слънчев лъч. Въздухът тегнеше лепкав от влага. Подплашените птици надигаша пронизителни крясъци, сякаш неочаквано бяха попаднали под огромна мрежа. Из тревата пълзяха лъскави насекоми, а от гъсталака се носеха всевъзможни животински писъци и звуци.  В това девствено забравено от Бога място, вероятно необозначено на никоя карта, не беше стъпвал човешки крак. Осмина си проправяха път бавно в индианска нишка, като от време на време спираха да отсекат някой надвиснал клон или лиана. Начело вървеше висок мъж с кожено яке и широкопола филцова шапка. Зад него, оглеждайки се предпазливо, крачеха двама перуанци и петима неспокойни индианци от племето кечуа, които се бореха с чифт магарета натоварни с провизии.

Водачът беше мускулет като атлет в разцвета на силите си. По приветливото му фотогенично някога лице с набола руса брада, се стичаха черни вадички пот. Въпреки ситните бръчици край очите, подчертаните ъгълчета на устните му издаваха сила и твърдост на характера. С една дума животът беше почнал да нанася своя отпечатък върху това лице...

 

И така, другарчета, вие имате думата.