> Игри и забавления > Куклите и долапите
Куклите и долапите28-02-2007, 16:15. : Antonia |
|
Помня куклите, самотното, адамово наричане на света. Мария беше бебе, голичко, сладникаво и късокосо – нея исках да приспивам, да гълча, да галя, да лекувам от неизвестни болести. Силвия беше почти жена, с нея бях плаха и внимателна, решех дълго платинените й вносни коси, които нямах. Наблюдавах нейната голота, преди да я облека в измислените от мен дрехи. С нея кокетствахме по светски, откривахме цветната магия на грима и съблазънта на очите. Играех със самата себе си. Отглеждах се, кръвосмешавайки се чрез ръцете и въображението си, давах си различни имена. Захвърлях пластмасовия образ и подобие на тялото си и пак възкръсвах някой ъгъл, събличах и къпех невъзможно идеалните си форми, хранех се насила, увещавайки се дълго, приспивах широко отворените си очи с изкуствени мигли и заспивах до себе си. Първо живях куклите си. Разпределях своите лица в тях, предполагах се без да го знам. И сегасъм всичко, всяка роля, дадена им от мен: пациентка, ученичка, бебе, кокетка, собственото си дете, собствената си майка. Заравям се в шкафовете. Обожавам способността им за неочакваност. Пиратски ковчежета, пълни с долапена, здрачна красота. Ябълки с червейче. Карнавал на неподредеността. Лилав турски комбинезон – кога гърдите ми ще могат да го изпълнят, стара книга с рецепти, кутийка от нещо вносно и вкусно, изядено от благословените устни на непознат германец. Безценните непотребности, чудесата на най-простите неща омагьосват малките ми ръце с нетърпение и скиталчество. Проклеват ги да бъдат скитникът-евреин на едно неотменимо въображение. |