"ЛАГЕРНА" КОЛИЧКА ДЕЛУКС

Тази „лагерна” количка я видях в една къща и веднага попитах дали мога да я снимам. Тя е на повече от 30 години и е категория лукс. Правена е от възрастен и е професионално изработена. Вместо традиционните лагери са използвани комфортни гумирани колела. Всичко останало си е така, както трябва да бъде при една самоделна количка. Обаче при гумираните колела липсва онзи характерен звук на спускаща се лагерна количка по асфалт…

Когато навремето си правехме лагерните колички, използвахме подръчни материали основно от дърво. От метал бяха само лагерите, пироните и болта и гайката, с които закрепяхме предната управляема ос. Най-голямата тръпка беше в намирането на материалите и по-специално лагерите. Голяма гордост беше количката да е с големи лагери, но те се намираха много трудно, затова традиционно количките ни бяха с малки лагери. Дъската на която се сяда, трябваше да е стабилна и здрава, че да не се разпадне от вибрациите. При осите също имаше разнообразие. Използваха се отрязани клони от дървета, дъски, крака от стари столове и маси и всичко каквото можеше да се използва. На дъската за сядане се монтираха две дръжки, за които се държахме да не паднем. Управлението ставаше само с помощта на краката. Правеха се и двуместни колички, но рядко. Идеята беше да се състезаваме единично. Движението по улиците не беше така натоварено и състезанията бяха невероятни. После, изкачвайки стръмната уличка коментирахме гонката и се обзалагахме за победителя в следващата. Често количките се разпадаха по трасето и се налагаше дружно да оправяме неизправностите. Оси падаха, лагери ни изпреварваха, дръжки и дъски се чупеха, но все пак гонките продължаваха. Бяха чудесни времена. Прекрасно е, че хората са запазили тази количка и имам удоволствието да ви я покажа. Ще се радвам ако споделите и вашите преживявания по стръмните улички.

В ТАЗИ статия може да видите как изглежда една истинска самоделна легерна количка представена ни от Дани!