Ламада

Това е старата ми бойна ламада, с която се играе на кибритки, цигарени кутии и други. Естествено, че съм се сдобил с нея от Машиностроителен завод „ПЕРЛА" – Нова Загора преди 20-25 години.

Та значи... Чертае се една черта на улицата - от тророар до тротоар и на 20-30 метра от нея 30-40 сантиметров кръг, в който всеки „ЗАЛАГА" равен брой кибритки, кутии или на каквото там се играе. Всички играчи застават около кръга и хвърлят ламадите към чертата и играчът, чиято ламада спре най-близо до нея, е първи. Той хвърля вече от чертата към кръга и ако уцели, каквото излезе, е за него. После хвърля откъдето е спряла ламадата му и така, докато пропусне. После вторият играч, третият, докато всичко се „ОБЕРЕ".

Разбира се, през цялото време се водят спорове кой е по-близо, дали са излезли кибритките извън кръга и т. н.

Естествено, всичко продължава и след като се стъмни, като се разчита на оскъдното улично осветление, от ламадите и асфалта хвърчат искри – на война като на война.

Явно с брат ми сме били от „ДОБРИТЕ" играчи, защото по едно време имахме цяла кутия от грамофонни плочи натъпкана с пачки с кибритки, тоест не знам си колко хиляди... По късно изчезнаха, сигурно са запалили печката с тях, но спомените за асфалтовите битки си останаха...