Íàøåòî äåòñòâî > Игри и забавления > Пластмасовите "индианци"
Пластмасовите "индианци"18-01-2007, 15:18. Àâòîð: dani |
|
Става въпрос за фигурките от пластмаса, които можеха да се закупят от "сергиите", ония магазинчета, забутани в някоя глуха градска уличка, от които се снабдявахме също и с водни пистолети, калейдоскопи (помните ли ги?), евтини гребенчета, сгъваеми ножчета, а за момичетата - фибички, тенекиени пръстенчета, обеци и какво ли още не. Фигурките не бяха само индианци. Имаше и войници, Кинг-Конг, разни животинчета, ама най-ценни си бяха индианците. Обикновено имаха бойни стойки - замахнали с томахавка или държащи копие и щит, или пък – на кон и с копие, което можеше да се изваждат от ръката на червенокожия. Съмнявам се, че момичетата са колекционирали пластмасови индианци. Ще кажа само за това, как се забавлявахме с тях ние, момчетата. Събирахме се двама – трима, всеки със своята "индианска" армия подготвяхме позициите, споразумявахме се кой ще е Винету, кой - Токай Ихто и пр. Изправяхме томахавката на войната и след това ела да видиш "хотят ли русские войны". Особено интересни бяха тия битки, които се играеха при полеви условия, т.е. на някоя полянка или в двора на къщата. Копаеха се окопи, Гранд каньони, езера Ориноко (една дупка в земята и две три чашки вода). Лошото беше само това, че командващите армията след края на битката ставаха до ушите в кал и прахоляк (защото, нали разбирате, няма начин да накараш Винету да лази като змия, докато се промъква към лагера на команчите, без ти самия да не лазиш по същия начин). "Къде си се завирал, бе? Погледни се каква свиня си станал! Ръцете ми се протъркаха да те пера…" и други такива упреци очакваха в къщи малките генерали, а съвсем не ордени за храброст. Но си мисля, че удоволствието от пластмасовите войни си заслужаваше и никакви мъмрения не можеха да го помрачат. Хау!
Âúðíè ñå íàçàä |