Фотореликва: Пързалките
16-03-2009, 05:00. : freja
Аз си ги разделям на две поколения - стари и нови.
Старите са онези, които са били монтирани отпреди мен. Но това не значи, че и аз не съм се пързаляла на тях 😉. Пред нашия блок например, преди да махнат старите и да сложат новите, имаше една такава - с метални пръчки вместо стълби и адски стръмна:
Тя не завършваше с плавна извивка, нито се приземявахме в мек пясъчник, а като се засилехме надолу, се забивахме директно в прахта и ситните камъчета. Защото това беше отпреди да асфалтират площадката даже - толкова отдавна!
Баба ме водеше да играя в Градската градина, където имаше друга, "кръгла" пързалка:
Наследявахме много от пързалките вече във вид на опасни нестабилни конструкции, но пак се спускахме по тях...
... и въобще не си спомняхме някога да са били читави, защото те са се раздрънкали още по времето на нашите каки и батковци.
По тяхно време вероятно е било модно и да се боядисват детските съоръжения в... бяло-зелено-червено:
Но на мен не ми се е случвало да се пързалям по националния флаг. А и не съм убедена, че този дизайн щеше да ми хареса.
Аз обичах пързалките-гъбки. На тази например могат да се качват деца по две стълбички!
Но стълбичките не бяха проблем за мен, защото въпреки всички предупреждения от родителското (и бабиното) тяло, обожавах да скачам на земята чак от най-горното стъпало. Обаче не стоеше така въпросът с "извитите стълби", които не бяха никакви стълби, а... - виждате ли ги онези пръчки-дъги на тази пързалка, вдясно:
Не, не се вижда добре, ето по-ясно:
А следващата е не само двойно оборудвана с тях, ами и стълбите й са пак... пръчки! Нито едно стъпало!
На такава пързалка й викам "квадратна гъбка", защото шапката й е квадратна, вместо кръгла.
Следва още една от квадратната серия, но мноооого по-ценна!!! Просто скъпоценна! Има си люлка!!! Спокойно мога да кажа, че тази (точно тази, да, същата!!) ми беше най-най-любима! Докато краката ми не започнаха да опират в земята, разбира се. И днес е любима, както виждам - не можах да издебна момент, в който люлката не е заета, за да я снимам 🙂 :
А сега - любимата на всички момчета...
пързалка-ракета!!! 🛩️ 👏
В три разновидности:
- двуетажна, с външни стълби:
Според мен това е най-старата разновидност. Сигурно са я измислили, когато още ракетостроенето ни не е било достатъчно развито.
- двуетажна, с вътрешни стълби - забелязва се напредък. Тъй де, как така външни стълби, това да не ни е самолет!
- триетажна, с вътрешни стълби:
Ето и по-близък план на люковете между етажите 😏 (люкът за втори етаж и люкът за трети етаж):
Ракетата-мечта просто!!! Всички суперлативи тук са уместни. Да погледнеш света отгоре... Велико!
След като полетяхме с ракети, време е да потърсим и някой космически кораб... Я! Ето един!
Две мини-ракети, свързани с мостче - не ви ли напомня това леко за "Либърейтър"? 😏
Мостче, слонче... почти се римува. Няма как да го пропусна стария ламаринен приятел - последния представител на старите пързалки:
После дойдоха новите. Започнаха да се появяват към средата на '80-те и лека-полека успешно замениха ветераните със сериозно разклатено здраве. Имаше една съществена разлика между двете поколения пързалки - новите не бяха с ламаринени, а с пластмасови... (как се казват?...
- нали се сещате).Пред блока ни сложиха и от двата вида (знам само тези два вида):
Пързалката от втория вид ни беше предпочитана. Превръщахме я в къща на етажи, в магазин, в бензиностанция за "Балканчетата", слагахме дъски върху пръчките й и си правехме пейки, покривахме горния етаж с найлони и картони (от кашони 😄 ) и си правехме цели апартаменти... и сливи си беряхме от последното стъпало... Ех, че прекрасно!!!...
Утре отивам да се покатеря на третия етаж на ракетата. Винаги съм искала да го направя!
.........
Добавено от isi:
Ето една много специфична пързалка :)
След каменните Костенурки-катерушки и Слонче-пързалка на Сънчо, ето едно каменно Петленце-пързалка не-на-Сънчо :))
А случайно знаете на децата от кой град принадлежи то? А може би пък не е само един градът?
