Бумеранг
26-01-2009, 23:46. : admin
В периода на активната му летателна дейност аз и приятелчетата го
"мeткахме" основно в градския парк или на поляната между блоковете, в
които живеехме. Както можете да предположите, последния си полет той
завърши, навлизайки във вражеската територия на трасата на нечий
апартамент. Терасата бе на втори-трети етаж. Щетите нанесени от
аборигенското ми оръжие (имало е такива, съдейки от звуците и
последвалите хули) така и не разбрах. Защото цялата ни тайфа
бързо-бързичко си плю на петите. По онава време – 5-6 клас – аборигените за мен , като представа, бяха накаква странна смесица между маори и индианци; австралийски индианци, които вместо томахавки ползват бумеранзи . Тъй че, хварлянето му бе нещо като бойна игра. Да хвърляш и да гледаш как лети (и поразява цел!) е необяснимо, вълнуващо изживяване – дори и днес!
Втория ми бумеранг беше по-специален, защото си го изработих сам. Имаше едно време (както почват приказките) магазини в които продаваха комплекти тип "Направи си сам". Не само в София. Един такъв комплект си купих - доколкото си спомням - от Враца. Моля-моля! Сам си събрах парите за него от пионерските поръчения, суроваканията и рождени дни. Комплекта представляваше някакво много леко дърво (ух, знаех му името, но го забравих), лъкче за рязане, шкурка и съответните инструкции. Изработвах бумеранга около месец. През този месец банята ни заприлича на дърводелска работилница. Работех в банята, защото татко ми не пускаше много-много в чудесния си гараж (кой ли татко не си е имал личен кът?) и защото в банята лесно се чистеше. Както и да е - когато стана готов моят бумеранг започна дал лети и да се връща. Той летя едно лято, докато не срещна липата пред блока и се счупи. Но полетите му бяха прекрасни.
Бел.: Снимката е взета от българската Уикипедия. Мойте бумеранзи изглуждаха малко по-различно.