Бърканица в приказките
11-10-2008, 11:16. : isi
Поводите за това продължение на "Приказки по телефона" на Джани Родари са поне два.
Първо, pepino ми изпрати снимка на корицата на книжката от 1978г. - с нарисуваната телефонна шайба отпред! Много благодаря! Точно тази книжка и аз съм чела като малка, но от библиотеката, никога не съм я притежавала! Днес вече имам едно ново издание на "Приказки по телефона" и това все пак е нещо!
Вторият повод са вашите (нашите) приказки за Синеоката принцеса! Подсетиха ме за поне още две много забавни приказки на Джани Родари! Ето ги!
Бърканица в приказките
Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица.
- Не, Червената!
- А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице...
- Ама не, Червена!
- А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
- Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
- Добре. Момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, а не жираф!
- И вълкът я попитал: колко прави шест по осем?
- Нищо подобно. Вълкът я попитал: къде отиваш?
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила...
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да. И отговорила: отивам на пазара, за да купя доматено пюре...
- И на сън не й е минало това през главата: отивам при баба, която е болна, но не мога дaси спомня пътя.
- Точно така, и конят казал...
- Какъв кон! Това бил вълк!
- Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави намира стълбите, вземи паричката и си купи дъвка.
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядото отново зачел вестника си.
- Не, Червената!
- А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице...
- Ама не, Червена!
- А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
- Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
- Добре. Момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, а не жираф!
- И вълкът я попитал: колко прави шест по осем?
- Нищо подобно. Вълкът я попитал: къде отиваш?
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила...
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да. И отговорила: отивам на пазара, за да купя доматено пюре...
- И на сън не й е минало това през главата: отивам при баба, която е болна, но не мога дaси спомня пътя.
- Точно така, и конят казал...
- Какъв кон! Това бил вълк!
- Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави намира стълбите, вземи паричката и си купи дъвка.
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядото отново зачел вестника си.
Бриф, бруф, браф
Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да разбират.
— Бриф, браф — казало едното дете.
— Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели.
На балкона на първия етаж бил седнал стар добър господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна госпожа — ни добра, ни лоша.
— Колко са глупави тия деца — казала госпожата. Старият господин не бил съгласен:
— Не смятам.
— Да не искате да кажете, че разбрахте какво си казаха?
— Смятам, че всичко разбрах. Едното дете каза: "Какъв хубав ден". Другото отговори: "Утре ще бъде по-хубав".
Госпожата се намусила, но си замълчала, защото децата отново заговорили на своя език.
— Мараски, барабаски, пипиримоски — казало едното.
— Бруф — отговорило другото. И отново избухнали в смях.
— Да не кажете, че и това разбрахте! — обадила се възмутена старата госпожа.
— Да, разбира се! Всичко разбрах — отговорил усмихнат старият господин. — Едното дете каза: "Колко сме доволни, че живеем". А другото отговори: "Светът е прекрасен".
— Ама дали пък наистина е чак прекрасен? - заяла се старата госпожа.
— Бриф, бруф, браф! — отвърнал старият господин.
— Бриф, браф — казало едното дете.
— Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели.
На балкона на първия етаж бил седнал стар добър господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна госпожа — ни добра, ни лоша.
— Колко са глупави тия деца — казала госпожата. Старият господин не бил съгласен:
— Не смятам.
— Да не искате да кажете, че разбрахте какво си казаха?
— Смятам, че всичко разбрах. Едното дете каза: "Какъв хубав ден". Другото отговори: "Утре ще бъде по-хубав".
Госпожата се намусила, но си замълчала, защото децата отново заговорили на своя език.
— Мараски, барабаски, пипиримоски — казало едното.
— Бруф — отговорило другото. И отново избухнали в смях.
— Да не кажете, че и това разбрахте! — обадила се възмутена старата госпожа.
— Да, разбира се! Всичко разбрах — отговорил усмихнат старият господин. — Едното дете каза: "Колко сме доволни, че живеем". А другото отговори: "Светът е прекрасен".
— Ама дали пък наистина е чак прекрасен? - заяла се старата госпожа.
— Бриф, бруф, браф! — отвърнал старият господин.
Този път избрах само забавни приказки, от най-шарените, като си взех поука от furious_kid - "на час по лъжичка"! 😄 В предишната статия не успях да включа две мои любими приказки от детските години. Е, нямаше как подвижният тротоар и дъждът от бонбони да не са част от въображението на едно дете !!! Изкуших се да ги добавя тук!
Знаменитият валеж в Пиомбино
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони!
И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали да съберат всичко, защото валяло силно.
Градовалежът траял кратко, но оставил улиците покрити с килим от благоуханни бонбони, които скърцали под краката. Учениците на връщане от училище намерили достатъчно, за да си напълнят чантите. Стариците си били направили хубави вързопчета от кърпите, които носят на главите си.
Знаменит ден било.
И сега много хора чакат от небето да завалят бонбони, но оня облак не е минавал вече нито над Пиомбино, нито над Торино и може би няма да мине дори над Кремона.
И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали да съберат всичко, защото валяло силно.
Градовалежът траял кратко, но оставил улиците покрити с килим от благоуханни бонбони, които скърцали под краката. Учениците на връщане от училище намерили достатъчно, за да си напълнят чантите. Стариците си били направили хубави вързопчета от кърпите, които носят на главите си.
Знаменит ден било.
И сега много хора чакат от небето да завалят бонбони, но оня облак не е минавал вече нито над Пиомбино, нито над Торино и може би няма да мине дори над Кремона.
Подвижният тротоар
На планетата Ех са открили подвижен тротоар, който обикаля целия град. Също като ескалатор, само че не е стълба, а тротоар и се движи бавно, за да могат хората да погледнат витрините и за да не губят равновесие, като слизат и се качват. На тротоара има и пейки за ония, които искат да пътуват седнали, особено за старци и госпожи с пазарски торби. Старците, които са се уморили да седят в градските градини и да гледат все едно и също дърво, отиват да направят една разходка с тротоара. Седят си удобно и сияят. Един чете вестник, друг пуши пура.
Благодарение на изобретяването на този тротоар са били премахнати трамваите, тролеите и автомобилите. Все още има улици, но те са празни и служат на децата да играят на топка, и ако някой общински пазач се опита да им я отнеме, глобяват го.
Благодарение на изобретяването на този тротоар са били премахнати трамваите, тролеите и автомобилите. Все още има улици, но те са празни и служат на децата да играят на топка, и ако някой общински пазач се опита да им я отнеме, глобяват го.