Градската библиотека
9-02-2007, 13:26. : dani
Спомням си деня, в който ни заведоха за пръв път в нея. Учителят ни разведе покрай рафтовете с книги, библиотекарката разтвори пред нас няколко примамливи книжки с картинки и обяви, че който желае да посещава библиотеката, трябва да донесе паспортните данни на единия от родителите си. Още на другия ден бях отново тук с паспорта на майка ми. Така започна едно библиотечно четене на книги, което продължи без прекъсване десетина години. За мен ходенето на библиотека беше почти религиозен ритуал, чрез който се докосвах до свят, различен от тоя, в който съществувах аз и всичко останало около мен. Чувство за блаженство ме обхващаше, когато се разхождах около рафтовете с книги, от които лъхаше на старееща хартия. Имах изработен усет, който ми подсказваше коя от множеството книги пред мен трябва да взема за четене. Ценната книга се разпознаваше по разни белези. Много четените книги бяха бухнали и с изпомачкани корици. Когато обаче книгата беше наскоро закупена, не можеше да се разбере от пръв поглед заслужава ли да се чете или не. Тогава поглеждах съдържанието или отварях на случайна страница и се зачитах – ако текстът ми се стореше интересен, я взимах. Имаше имена на книги и автори, които сами по себе си бяха гаранция, че книгата е хубава. За книги, като "Винету" и "Червеният корсар" трябваше да се чака дълго време, докато ти попаднат в ръцете. Поради големия интерес, те не се застояваха в библиотеката, дори по-редовните читатели имаха привилегията да се уговарят с библиотекарките да им "пазят" едно или друго заглавие. Сигурно сте забелязали, че списъкът с така наречените "задължителни книги" беше подбиран измежду най-скучните екземпляри, които можеха да се видят в библиотеката. Още едно доказателство, че учителите нищо не разбират от книги, а още по-малко от деца. Впрочем "задължителните" книги имаха своя щастлив ден. Те масово се изземваха от книжните рафтове в дните, когато бяха изучавани в часовете по литература. Като стана въпрос за учители, се сещам за един особен вид популярна литература - книгите от вида "занимателна математика", "занимателна физика", "тайните на химията" и пр. В тия книжки ставаше дума за същото, което пишеше и в учебниците ни, но беше поднесенно по такъв начин, че с удоволствие да четеш и запаметяваш. Някои от книгите с математически главоблъсканици бяха пълни с уравнения и аз съвсем доброволно ги преписвах и разучавах - без оценки в бележника, показалки и мъмрения. Кой ли пък не е топил яйце в оцет, докато черупката му стане мека като гума - тоя номер се срещаше във всички забавни книжки за химията. След такъв опит за цял живот се врязваше в паметта, че вещество като калция придава твърдост на органичната материя. С такива книжки се чувствахме някога истински нютоновци и ломоносовци, колко жалко че глупавата учебна система успя да отвърне от пътя на науката мнозина надеждни бъдещи учени. Книжките с исторически сюжет пък възпитаваха у мен патриотично чувство, много по - силно отколкото стотиците манифестации и "заря проверки", на които съм присъствал. А колко талантливо написани истории имаше за "първата любов". След прочитането им биваше взето твърдо решение отношенията към другия пол да бъдат според "рицарския" етикет, без каквито и да е волности. Познавах мои съученици, които тайно в училище си разменяха порнографски снимки, а обяснението за поведението им беше това, че те просто не прекрачваха библиотечния праг. Липсата на религиозна идея в обществото ни от онова време ме направи почитател на научнофантастичния жанр. Децата по природа са религиозно ориентирани и триизмерното обяснение на света никак не ги задоволява. За това винаги са се ползвали с голям интерес детските приказки, пътешествията във фантастични светове или пътувания във времето. Малко по- късно увлечението ми към фантастиката премина в сериозен интерес към астрономията и може би щях да стана нелош астроном, но това изискваше добра подготовка по физика, а учителят ни по тая дисциплина в гимназията преподаваше предмета си така идиотски, че по – скоро щях да се съглася да стана уличен метач, отколкото физик.
Отдавна вече не ходя на библиотека. Просто вече нямам време да се ровя с часове из купчините стари книги, а и това едва ли ще ми направи същото удоволствие както в детските дни. Наскоро се сетих за една книжка, която някога много обичах. Намерих я и се зачетох, с надеждата, че ще изпитам пак същите приятни моменти, но... нищо особено не открих сега в нея, една плоско написана история за деца и толкова. Нали разбирате, че проблема не беше в книжката. Просто вече съм пораснал и вълшебният свят на детските книжки е станал за мен недостъпна крепост.