В сайта има няколко статии посветени на спонтанните детски заблуди, открития в областта на словотворчеството, но темата е неизчерпаема. А и да се преоткрива света чрез детските очи е една от задачите на това място.
Следващите определения са от югославска книга, наречена със същото заглавие "Моливът пише със сърцето" (отговори на анкета, проведена сред деца от Института по психология в Белград).
-
Беглец – това съм аз, като крадох ягоди и после бях беглец.
-
Високо и тихо – високото не е тихо, тайните са тихи.
-
Внук – внук съм аз, кога отида на село.
-
Войник – войникът е живо същество, което е във войската.
-
За какво служи внукът? - да се кълнат в него, когато лъжат.
-
Вълк и лисица – вълкът си мени козината, а лисицата – кокошките.
-
Вярност – това е, когато се обича някой и се пишат писма.
-
Глава – всичко, което има шапка е глава.
-
Гора – гората е половин същество, половин предмет, защото дървото не може да ходи, а листата могат да летят.
-
За какво служи гората? – никой не смее да влезе в нея.
-
Долетя – това е, като се качиш на дърво и паднеш отгоре, пък долу твоя родител да те пребие защото си се качвал.
-
Държава – държавата е, когато моят татко купи билет от лотария.
-
Изненада – когато дойде гости и не щат да си идат, тогава най-много се изненадваш.
-
Изобилие – изобилие е, когато избием на някого нещо от главата.
-
Изпарявам - когато си без пари, си се изпарил.
-
Кафе – кафето най-вече го измислят гостите, защото те идват и какво ли не измислят
-
Копие – копието е едно стърнище, по което не можеш да ходиш бос.
-
Крава – има различни крави, така има една крава, която идва винаги, когато имаме гости, и иска нещо от мама.
-
Лакомост – лакомост е, когато някой прегръща някого насила.
-
Любопитство – това е, когато ми казва мама и ме изпъжда навън.
-
Люспи – люспите са костите на рибата.
-
Милосърдие – това е някой, който първо се сърди, пък после се моли.
-
Молив (Защо моливът е по-добър от писалката?) – писалката пише с мастило, а моливът – със сърцето.
-
Назидавам – назидавам е когато по-рано си брал ягоди и вече не можеш да береш, защото там има зид.
-
Начало и край – началото е, когато съм се родил, а край няма.
-
Немотия – плаче този, който има немотия.
-
Оздравея – това е, когато хората пият ракия.
-
Отмъщение – когато на някой човек му потропали на прозореца.
-
Писмо – това е една залепена хартия, отзад е заострена и в нея поздрави.
-
Подлец – това е, като шутираш нещо бос, а то било камък.
-
Подло – подло е да се пише на стени, че някой се обичат, това аз написах.
-
Покорност – дето динята има кора.
-
Правда – правда е, когато пишеш печатни думи.
-
Разправям се – това е, като си крив нещо и баща ти те изправи.
-
Рожден ден – на рождения ден се прави торта да ядеш със свещички, само че гостите много я обичат и за теб остава малко.
-
Смалявам – шофьорът смалява бързината край милицията.
-
Среда – когато на полицата горе е лукът, долу са картофите, а в средата е сладкото от сливи.
-
Съжаление - качиш се на дърво, едно високо, и съжаляваш, защото не смееш да слезеш.
-
Сърце – сърцето ни служи като се уплашим, да се пипнем за него дали сме живи.
-
Топка – топката е нещо, което не обича тръните.
-
Тъга – когато учителката те сложи на първия ред и всички те дърпат, а не знаеш кой е.
-
Тъжно – тъжно е, че има някои къдрави.
-
Усамотен – когато никому не смееш да кажеш една тайна.
-
Храброст – храброст е паметник на улицата.
-
Кой е храбър? – един, когото ударих с летва и летвата се спука.
-
Как се става храбър? – когато някой ти каже "Знаеш ли кой съм аз?".