Deja vu...

Другарчета, вчера на излизане от сградата, където работя, ме осени нещо необикновено!!! Току на входа, вече бях започнала да слизам по стълбите към тротоара и чудо: направо го усетих, не, по-скоро направо го помирисах оня, неповторимия мирис, който ме лъхваше на входа на сладкарницата в нашето село. Върна ме направо 30 и повече години назад!!! Един такъв особен мирис, малко като на боза, сиропирани пасти с розичка отгоре, ванилия и знам ли още какво. Направо ме накара да поспра за малко и даже тайничко се поогледах, но не разбрах откъде идва, на какво се дължи. Знам само, че в нито една сегашна сладкарница или магазин не съм го усещала, даже може да се каже, че го бях и позабравила. О, Детство...!