Когато бъдещето беше светло
28-09-2009, 17:29. : Зико
- искахме да ставаме инженери, космонавти, учители, учени, астрономи, пътни строители, коминни строители, язовирни строители, тъкачки, предачки, машинисти, механици, лекари, архитекти, футболисти, гимнастици, худ. гимнастички, офицери, пожарникари, ..., а не фолк певици, мутри, автодилъри, чиновници, брокери на недвижими имоти, брокери на ценни книжа, реститутки, сървайвъри, биг брадъри, търговци и продавачи, адвокати, емигранти, емигранти, емигранти...;
- чукането нямаше нищо общо със секса;
- учениците уважаваха учителите;
- ходехме с униформи и сутрин играехме физзарядка;
- "компютър" беше екзотична дума, а Интернет - въобще непозната;
- спокойно играехме до тъмно без надзор
- ядяхме обикновени вафли, а не "вафла-трепач", кукуруку или "истинско тутку";
- купуването на кола беше страшно събитие;
- дисковете бяха по 30-40 см и се въртяха или с 33 или с 45 оборота;
- бабите ни плетяха и предяха до бумтящата печка, разказвайки приказки и истории от старо време;
- хората се усмихваха и се поздравяваха често с "добър ден";
- ходехме у съседите за щяло и нещяло;
- се радвахме на първия сняг;
- ходехме за зелени сливи напролет;
- ходехме на кино всяка седмица;
- искахме да направим околосветско пътешествие;
- цялото семейство седеше пред единствения телевизор;
- панелните блокове не бяха закърпени с топлоизолация;
- улиците се миеха редовно;
- всички работеха по 5 дни в седмицата;
- магазинът беше на 7-10 мин. път, а не в гаража на Пешо от съседния вход;
- пазарувахме в ЦУМ, а не в МОЛ;
- родителите не можеха да те привикат по мобилния телефон поради липса на такъв;
- ходехме на бригади;
- ходехме на излети;
- ходехме в зоологическата градина;
- се щурхме насам-натам с колелата;
- не мислехме да живеем в друг град, а в нашия си;
- ходехме на посещение в някой голям завод, за да ни покажат стопанството (икономиката с днешната терминология) на НРБ;
- опознавахме родината, за да я обикнем;
- бъдещето беше светло?
Помните ли, а?
