На косъм

Като малък не бях беладжия, не че сега съм де, най-вече понеже доста боледувах, а пък и си бях кротко дете, но пък малкото ми изпълнения мисля че бяха сериозни. Или пък си въобразявам?

Не ме биваше в бягането, бях най-бързият, но на късо, после изплезвах език. Обаче на няколко пъти такъв бяг съм му удрял, та чак се чудя как е било възможно.

Имах едно съседче-приятелче-съученик на име Косьо, който беше много луда глава и като бяхме втори клас се забавлявахме да хвърляме насипна мозайка с едни плочки по минаващите коли. Имаше някакви строежи наоколо и колко му е - наблизо булевард "К. Маркс", сега "Владислав" (Варна) - загребваш мозайка, криеш се зад розовите храсти и дебнеш момента. Пляяяяс! Голям кеф! Почти като хвърлянето на домати по колите пред балкона. Веднъж мина едно зелено жигули, с отворен десен прозорец, и попаденията ни бяха супер успешни. Нямахме обаче щастието да се радваме на "взривения", защото чичкото внезапно спря, изскочи от жигулито и като ни подгони... Почти като насън осъзнах, че нещо страшно става и бягай, бягай, докато можеш, а после пак! Чувахме го да тича зад нас и не се обръщахме, а гадината не се спираше! Така ще да сме изминали километър може би и по едно време установихме, че чичкото го няма. След това май не хвърляхме вече мозайка. Ако ни беше хванал, какво ли щеше да се случи? Става ми и смешно, но като си помисля, можеше и да отнесем някой здрав пердах.
Същата година ще да е било и друго изпълнение със същото другарче. Стоим до едно дърво и целим кестени с камъни. По едно време цъфва една дебела и не много възрастна циганка, с едно огледало под мишница, долу-горе колкото за врата. Последва репликата "Що хвърляте камъни вий бе?" или нещо от тоя сорт и ни подгони. Пак му хвърлихме един бяг. Преследвачът отново не спира! Но се тътри по-бавничко, слава богу. От време на време се спирахме и изчаквахме с надеждата, че тая ще се е отказала, но не би! Работата стана сериозна и се наложи да бягаме до нас, добре че беше наблизо. Влизаме във входа, а циганката набира скорост. В тоя момент вече осъзнахме, че няма да се отървем лесно и не отива на добре. Проявих съобразителност и си приготвих ключа за апартамента, докато тичах нагоре. После с невероятна скорост се скрих. Косьо обаче дали беше след мен или преди мен, не знам, хич не помня, но не беше до мен, а и не съм го мислил в тоя напечен момент. Скрих се, заключих се и треперещ като лист зачаках да видя какво ще стане, правейки се, че ме няма. После разбрах, че Косьо е тичал до последния етаж, а живееше под нас, явно не е съобразил да си отключи, или е нямал възможност. На седмия етаж живееше Ваня, съученичка, но за кутсуз по това време в тях е нямало никой. Не му завиждам на Косьо, как е чакал като лисица в бърлога! Понеже бяхме уплашени и ни гонеха, не загряхме много добре ситуацията и да се обърнем за помощ към някой. Циганката явно се умори и спря на нашия етаж. Апартаментът беше в ниша заедно с друг и тя нямаше как да знае в кой от двата бях, затова започна неистово звънене по вратите, придружено с тропане и викане. Накрая съседката отвори и циганката започна едно дъъълго обяснение, което чувах, ама от ужас не разбрах цялото.
Историята й беше, че сме замеряли една баба с камъни и сме й пукнали главата. Съседката си я доукраси и по-късно, като се върна майка ми, крайният резултат беше, че сме спукали главата на баба Жечка, дошло едно трабантче и я откарали в болницата. Бабата беше на около 80 някъде и живееше на два етажа под нас. Като как се почувствах, като се прибра майка ми, оставям на вас да си представите! Дребен проблем беше, че майка ми беше пътувала в асансьора с въпросната баба Жечка, но от стрес го беше забравила. Беше почнало да става твърде разгорещена ситуация, но по едно време майка ми се показа на терасата и на балкона на втория етаж същата баба чопли семки. Тъкмо бях почнал да си оформям завещанието :) И до днес си мисля и се чудя какво ли щеше да стане, ако тая циганка ни беше настигнала по пътя или пред входа? Ако ключът беше заял, дали щях да получа джам по кратунката?
Далеч по-безопасни занимания бяха хвърлянето на домати по колите, яйца рядко, а също и торбички с вода по разни хлапета на детската площадка. Бях съобразителен и не чаках да кажат "пляяяс", а се скривах и се наслаждавах на репликите. А те обикновено бяха доста продължителни. Впрочем торбичките не бяха вързани, а развързани, та като се треснеха нямаше спукване, а гейзер нагоре и после надолу, доста по-ефективно беше, но "колегите" не можеха да го разберат това. По-късно разни младежи започнаха да се събират под терасите на съседния вход и един приятел редовно ги заливаше с леген бистра водица. Явно в един момент им дойде в повече и за мое невероятно щастие се преместиха под нас. Банята продължи със същия успех, докато не се изместиха и оттам. Веднъж щеше да стане злополука под съседа благодарение на тая вода, защото работници бяха изнесли разклонител. Явно патардията е била сериозна, защото приятелят ми се беше уплашил, а и май бяха разказали из входа. Аз обаче продължавах да съм активен доматаджия, а поуките от предните истории ме накараха да внимавам много.
Сега се сетих и една друга невероятна глупост, макар че там никой не ни усети хич. Бяха разбили читалището в блока и с приятелчето от другия вход случайно видяхме това - отворена врата и пр. Кой клас сме били не знам, може би шести, но намерихме тиксо, лупа и пр. и започнахме да вземаме отпечатъци от дръжката на вратата. Сега като се сетя такъв смях ме напушва! След като разследвахме случая, но не намерихме крадеца, го препратихме на друга инстанция - звъннахме на шефката на читалището, или каквато се падаше там, която знаехме къде живее. За наш късмет тя отвори вратата (ние не я бяхме мърдали), после вътре нещо отваря и затваря и като дойдоха милиционерите много се разсърдиха на тая работа. Добре че не разбраха и за нашето дознание или както там се казва, или да бяха намерили отпечатъци от пръстите ни, защото не ми се мисли какво щеше да стане.
Имах и други изпълнения, като минаване през стъклена врата - половината бях вътре, половината навън, а веднъж бащата на една съседка ни гони половин километър, но ние не му се оставихме :) Защо ни е гонил точно не помня, но ще да е имало причина. Чудя си се на акъла, не бях смелчага, но явно съм бил твърде луд, или глупав, а може би и двете. Не съм си давал сметка ако не бяха хванали в някой от тия случаи какво щеше да стане.