„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”

Три почивни дни – ще рече три празника. Напомниха ми за трите ми любими закуски от детството, които ми правеше баба. Във вчерашния празник по домашни причини пропуснах да ви пусна първата закуска, днес също – та, няма да стане на ден по закуска. Затова за утре ви каня на три закуски едновременно. Празник е все пак – заслужава нарушаване на дневния режим. Помните ли изречението от заглавието? От детската градина. Всички сядахме на масичките преди да се храним, после ни караха да се изправим и да рецитираме това

И така: 

Тесто: мая колкото голям орех (1 пак от 40 гр., може и с ½ пак.), ½ л. прясно мляко, 1 с.л. захар, 1 л. сол, 1 с.л. олио, 1 с.л. оцет, 1 яйце, брашно колкото поеме (около 1 кг.) 

Заливка: 1 ч.чаша натрошено сирене, 1 стопено масло (125 гр.) – може и олио: масло в съотношение 50:50, 3 яйца 

Маята се разбива със захарта и част от млякото. Замесва се тесто от другите продукти и разбитата мая и тестото се оставя да втаса. Готово е като е станало на конци. (Втасва около час.) Премесва се отново и се правят топчета колкото орех. Тестото много лепне и топчетата се правят с намазани с олио ръце. В намазана с олио и поръсена с брашно тава се нареждат топчетата, на разстояние едно от друго. Оставят се малко да втасат (около 10-15 мин.). Между тях пак трябва да е останало малко разстояние. Заливат се със заливката и се пекат в затоплена фурна на горен и долен реотан на 180-200 градуса. Пекат се около 30-40 мин. Отгоре се поръсват с пудра захар. 

У нас баба ги сервираше направо с тавата, а ние ги излапваме като всяка милинка топим в пудра захар. 

Продукти: брашно, вода, сол, лук, червен пипер – с две думи, продукти каквито винаги се намират в къщата на бедния 😏

В тава се сипва брашно, а в една купичка, в която да е удобно да се бърка с цяла ръка – вода. Топва се ръката във водата и се напръсква брашното. 

Разтрива се с ръка, да се получат гранули. 

Това (свещено-)действие се повтаря няколко пъти. Пресяват се гранулите. Повтаря се, докато се свърши брашното. Готовите гранули се сипват във вряща вода със сол. Варят се като се бъркат постоянно, докато се сварят, а водата се сгъсти като каша. Трябва да има гранули, а не просто еднородна каша.

Готовата смес се изсипва в тава. Отделно се запържва една глава лук, ситно нарязан, с червен пипер и се изсипва върху готовата каша. Разбърква се с дървена лъжица и се оставя да изстине. По желание могат да се сложат пречепени хапки стар хляб – по модерному – домашни (!) крутони. Яде се на семейна трапеза направо от тавата  🙂 На вкус е по-скоро като манджа, отколкото като закуска :) 

Точно снимката на готовата ръсеница не стана - ами, ще имате изненада, ако си направите ръсеница  😏

Бедна, но най-вкусната ми закуска от детството. Никога нямах търпение да чакам да изстине и вечно си горях езика. Най-обичах като баба сложи препечени хапки хляб, което не беше често. Като започна много да ми се услажда ми я правеше по-рядко, защото е много хранителна... А и защото, май само жените я обичахме в къщи, и мъжете трябваше да ядат филийки... А каква ти неделна семейна закуска беше това за тях :) 

От тази закуска бързичко се огладнява, предлагам я за почивка на третия ден от празниците :)

1 кг. домати, 1 кг. червени чушки – камби, ½ кг. моркови, 2-3 обелени ябълки, 1 обелена дюля, 1-2 обелени круши, 1 резен тиква обелена, може грозде, 1-2 стръка копър, брашно, квас = стара трахана (ако има).

І вариант: Зеленчуците и плодовете се нарязват на парченца и се сваряват докато омекнат, след което се смачкват на гъста каша. Оставят се да втасат. Втасалата смес се замесва с брашно, докато стане меко тесто. (В случай, че има квас = стара трахана, той се забърква с малко топла вода и брашно да стане меко тесто.Като втаса, той се забърква с леко затоплената каша и брашното да стане меко тесто.) Слага се и малко сол. Престоява няколко дни и се премесва, докато спре да се надига. Правят се малки питки и се нареждат една до друга да изсъхнат, но не много. Полуизсъхналите питки се настъргват на едро ренде или се прекарват през машинка за мелене на месо. Така се разстила да изсъхне и след това може да се постави в буркани или в памечна торбичка.

ІІ вариант: Готовото тесто не се суши, а се слага в буркани и се съхранява в хладилник.

Сервиране: И двете се сервират като 1-2 лъжици трахана се варят в гореща вода със сол. После се прибавят сухи хапки хляб. Трябва да има консистенция на гъста супа. Има кисело-резлив вкус. (Сухата трахана, преди да се готви, се накисва във вода 1 нощ да стане на каша.) 

Ако питате мен – това си е направо зимнина. Така, при липсата на хладилник, едно време хората са се опитвали да хранят витаминозно децата. 

Не знам дали на някой му е познато – не съм виждала рецепта за трахана в никоя книга и дори в едно манастирска кухня "супата от тархана" нямаше нищо общо с това, което аз съм яла като малка, приготвено от моята баба. 

За съжаление, скоро и аз не съм правила трахана – та нямам снимка. Но тази есен, ще има!