Да бъдеш скаут в Русия

Това е откъс от дневника на един руски юноша-скаут (източник: интернет страницата "Скауты России"). Двадесет години след края на организираното пионерско движение в голямата северна страна продължават да се организират детски лагери. Малките им посетители не носят пионерски връзки и не пеят на сутрешния строй "Союз нерушимый респубик свободных". И все пак има и сутрешни строеве и вечерни проверки с "рапорт даден- рапорт приет", и лагерни огньове, и всеобща столова, дневални и дори… връзки. Не обаче пионерски, както вече казахме. Всъщност предишната година Всерусийската скаутска организация празнува своята 100 годишнина. Създадена през 1909 г. от полковника от царската гвардия Олег Пантюхов, организацията на руските деца и юноши под името НОРС (Национална организация на руските скаути) и ОРЮР (Организация на руските юноши разузнавачи) просъществува в емиграция почти цял век. През това време в Русия децата и юношите са обединени в добре познатата ни пионерска организация. Във всеобщата разруха, която обхвана след разпада на СССР целия социалистически лагер, в Русия се намериха хора, които пожертваха собственото си време, пари и умения, за да помогнат на подрастващото поколение да преживее трудностите на "обществото в преход".

 Първите "вожатые" бяха съвсем обикновени хора от всякаква възраст и съсловие – от студенти до пенсионери. Сближаваше ги любовта към децата – безкористна, искрена, родена от ясното съзнание, че който обръща гръб на младото околение, реже клона, на който седи. Позакърпиха се старите палатки, ремонтираха се раниците, събиращи прах в търистическите дружества. В необятните гори на Русия от Сибир до Кавказ се появиха през ваканционните дни палатъчни лагери. Весело загоряха нощни лагерни огньове. Хиляди детски очи заблестяха от радост, почувствали разликата между това да живееш в панелния блок в някой стохиляден град и " да бъдеш в палатка".

Всерусийската скаутска организация обединява около двадесетина подорганизации, най-многобройните от които са традиционните ОРЮР, НОРД "Руссь", НОРС и пр. Да си руски скаут не значи просто да хванеш раницата и да спиш в палатка сред гората. Руските следотърсачи (scout – англ. – следотърсач, разузнавач) имат устав и правила, на които са длъжни да се подчиняват. Скутът-разузнавач трябва да обича Родината си и да познава нейната история. За всяка от степените (съответстващи на възрастта) кандидатът за скаутска степен трябва да издържи изпит по руска история, включваща времето от управлението на руските князе, та чак до болшевишката революция 1917 г.(скаутите са по убеждение монархисти и за патрон имат мъченика царевич Алексий - син на последния руски цар -, първият всерусийски скаут, убит на 13 години заедно с цялото царско семейство от болшевиките). Младите руски следотърсачи трябва да могат безпрепятствено да оцеляват в природата. Да умеят да си стъкнат огън, да си направят колиба от горски клони ( и дори да направят иглу – за скаутите от северните райони на Русия), да се ориентират по звездите, да боравят с топографска карта и компас…

 От началото на своето съществуване руската скаутска организация е вярна на Православаната вяра, завещана от прадедите. В лагерите на юношите-разузнавачи се правят импровизирани иконостаси и палатки- параклиси. В горите на Русия може да се види удивителна детска литургия.

 В ранните часове на възкресния ден в лагера пристига свещеник от близкото село, разполага антиминс и светите дарове върху сглобения от децата от горски клони олтар и сред пеенето на птиците и цвърченето на щурчетата от леса към небето се издига най-чистата и святата жертва – молитвата на чистите детски сърца.

Наследили добродетелността на тимуровските команди, младежите и девойките на Руската скаутска отганизация не забравят и хората в неволя, с които днес е препълнена Русия. Ето няколко умилителни сцени от посещенията на 35 отряд "Св. Блаж. Ксения Петербургска" в дом за изоставени деца.

   Отива им, нали 🙂

Скаутите умеят и да се веселят. Лагерните дни са запълнени с какви ли не игри. Вечер край лагерния огън скути-поети пеят своите песни, показват се фокуси и се разиграват театрални пиеси. Ръководителите устройват състезания за вървене по въжени стълби, прехвърляне през пропасти с въжета и скрипци, и дори истински средновековни битки.

Какво дава на децата в Русия и зад граница скаутското движение. Ами преди всичко щастливо детство. След това - дружба, която продължава и след като децата порастат. Родолюбие и вяра, без които не може да оцелее и се утвърди в историята нито един народ. Навици и умения, които са полезни за човека през целия му житейски път. Скрепени с връзките на дружбата и отговорността пред Отечество и Църква, руските деца-следотърсачи няма да презират своя народ и култура и да гледат с просешки поглед към скъпернически завързаната кесия на Западните демокрации. Не ще станат почитатели на пошли псевдомузикални звезди и криминално проявени "мутри" (които ги има и в Русия, не само у нас). Няма да посегнат към наркотиците и ще гледат на отношението си към другия пол в светлината на целомъдрения брачен съюз. 

Именно така е там – при скаутите- разузнавачи в необятната северна страна от Киев до Курилските острови. 

Защо да не бъде така и при нас в България?

Фотоалбум от официалната страница на руските скаути:

----- 

Рапорт даден!