Честит 1 май!

Отначало ти беше криво,че те вдигат рано рано да те водят на манифестация,но после нещата се променяха....

Това не беше детски празник, но да се разхождаш пред толкова хора на раменете на татко си и да си викаш колкото силно искаш "Ура!" си беше празник. Манифестацията :em_83: ...народ, колкото щеш, музика гърми отвсякъде, а ти отвисоко виждаш всичко /не от трибуните,а от раменете на татко/.

Първи май, първи май,

спри над родния край, първи май'

за да блесне в света радостта на труда,

на света, господар на земята...

После те водеха на разходка в Борисовата градина, черпеха те със захарен памук. Возеха те на въртележките /само веднъж, защото после те беше страх/. Можеше и някой сладолед да получиш, ако най-малката ти сестра не я болеше гърлото и заради нея и на теб ти се разминаваше. Случваше се да паднеш на прясно окосената трева и чисто новият бял памучен чорапогащник да стане на зелени търкалца на колената. Непременно ти оставаше за спомен знаменце на клечка, която много приличаше на клечката от захарния памук. To едва оставаше здраво ден два, но... :em_43:

И разбира се:

Да ви почерпя за празника! Да ви е сладко!