Моята Белка (ВАЗ 21061)

Ще ви разкажа историята на дядо и баба и купуването на тяхната Лада. Както всички знаем, преди се е чакало много време за кола. В края на 70те години дядо ми непрекъснато проверявал кога ще му излезе вноската. Били прехвърлени към Сливен. Обадили им се, че им е дошъл реда и че има някаква бяла Лада, паркирана вътре, която е единствена там, а другите са оранжеви и стоят навън. Решил си дядо, че тя е предназначена за някого и бяга, та да не я вземе някой. Май се оказва, че е била предназначена за друга страна, та поради дребна вдлъбнатина във вратата я отказват и я връщат за България. Продавачката уморено му казала "Тая Лада ще я вземеш ли?", а дядо ухилен до уши, запъхтян без особени сили да говори казва "Та аз за нея идвам!". Така на 1 март 1979 година става собственик на бяла ВАЗ 21061 (Lada 1500s). Бил е втория човек в селото, който си е купил Лада. Искал е да си купи Волга по - нататък, но заради промените си е останал с тази. Ползвал е колата рядко и е стояла в гараж. След промените идва да живее във Варна (при нас) с баба и Ладата остава в гараж в другото ни село, при другите баба и дядо в продължение на 12 години. През това време ние имахме жълта Застава ГТ 55, но след като се наложи да я бракуваме, взехме тази тук, а аз се радвах безумно много. :) Ще ви разкажа на дълго и на широко и за моята връзка с Ладата. Принципно бях техничето на семейството (и като гледам, това не се е променило). Като малка (бях около 2 годишна), зарязвах куклите и подавах на тати и дядо инструменти и крепежни елементи. Та малко по - нататък, дядо ми беше показал ръководствата и снимките на колата. Аз много я харесах и той ми каза, че на село в гаража имаме същата. Когато отидох, първата ми работа беше да я видя. :) Тогава нещо се случи, бялата лъскава боя, запазената тапицерия, ароматът, дизайна.. ВСИЧКО! Стана ми ясно, че това е моята кола. Когато се возех в нея, било то само веднъж - два пъти годишно, се усмихвах до уши, радвах ѝ се, и това не се е променило и до днес. Оглеждах всичко, пробвах ѝ аварийните, удивявах се колко е тиха, като спреш не се чуваше. Като вървеше се чуваше само удрянето на ключодържателя в таблото. (ех, вече има какво да се прави по тази част :( ) Моята мечта е да я наследя и да я върна в напълно оригиналния вид дори без една забележка. Вдлъбнатото във вратата ще си оставя, защото ако не беше то, тя нямаше да е тук сега. :) Все тая, че заради него, като по съборите няма да печели I-вото място за класика. За мен има сантиментална стойност. Ходя на срещи и събори на Лада Клуб България, грижа се за нея колкото мога засега, когато стане моя - повече. :) Прилагам няколко снимки, макар да имам стотици. :)